Български тълковен речник

Вече съдържа около 22000 думи.

Буква Г - 824 думи

Дума Описание
гешефт мн. гешефти, (два) гешефта, м. Непочтена търговска сделка; спекула.
гешефтар гешефтарят, гешефтаря, мн. гешефтари, м. Лице, което се занимава с гешефти; спекулант.// прил. гешефтарски, гешефтарска, гешефтарско, мн. гешефтарски.
ги вж. те.
гибел гибелта, само ед., ж. Неестествена смърт; унищожение, разрушение, катастрофа, разруха. Всичко отива към гибел.
гибелен гибелна, гибелно, мн. гибелни, прил. Който предизвиква гибел; унищожителен, пагубен. Гибелна страст.
гибон мн. гибони, (два) гибона, м. Дребна човекоподобна маймуна с дълги предни крака.
гигант мн. гиганти, (два) гиганта, м. Човек, животно, растение, предмет с необичайно големи размери; великан, исполин. Дърво гигант. Гущер гигант. Град гигант. // прил. гигантски, гигантска, гигантско, мн. гигантски. • Гигантски слалом. Спец. В спорта — скисъстезание по спускане по дълга писта с голям брой вратички.
гигантизъм само ед. Спец. Заболяване, което се изразява в ненормално развитие на височина или големина като резултат от нарушение дейността на щитовидната жлеза.
гид гидът, гида, мн. гидове, м. 1. Водач, екскурзовод. 2. Справочник за туристи, пътеводител.
гиди част. Разг. 1. За подсилване на обръщения, изказани с думи, които изразяват отрицателно отношение към лицето или предмета. Гиди мръсницо такава! Гиди магаре с магаре! 2. За подсилване на обръщения като израз на лека, шеговита закана. Гиди палавнико! Гиди Иване, калпазане!
гидия мн. гидии, м. Разг. Буен момък. Луд гидия.
гиздав гиздава, гиздаво, мн. гиздави, прил. Разг. Хубав, хубаво облечен, напет. Гиздава мома.
гиздя гиздиш, мин. св. гиздих, мин. прич. гиздил, несв.; кого/какво. Правя да стане гиздав; пременям, украсявам. Много го гиздиш това дете. — гиздя се. Гиздя сам себе си. Обича да се гизди.
гизна гизнеш, мин. св. гизнах, мин. прич. гизнал, несв. Тъна във вода, влага. Къщите гизнат в кал и влага.
гилдия мн. гилдии, ж. Организация, сдружение, съюз на лица от една професия за защита на професионалните им интереси. Адвокатска гилдия. Търговска гилдия.
гилза мн. гилзи, ж. Метална или картонена тръбичка за куршум, снаряд, в която се поставя взривно вещество, което се възпламенява от капсула.
гилотина мн. гилотини, ле. 1. Механизъм със специален нож, който пада и обезглавява осъден на смърт. 2. Спец. В техниката — нож, прикрепен на рамка, за рязане на хартия и др.
гимназист мн. гимназисти, м. Ученик в гимназия.
гимназистка мн. гимназистки, ж. Ученичка в гимназия.
гимназия мн. гимназии, ж. 1. Учебно заведение, в което се получава средно образование. Класическа гимназия. Езикова гимназия. 2. Сградата, в която се помещава такова учебно заведение. // прил. гимназиален, гимназиална, гимназиално, мн. гимназиални. Гимназиално образование.
гимнастик мн. гимнастици, м. 1. Спортист по гимнастика. 2. Човек, който се занимава с гимнастика като любител, който е изкусен в гимнастиката. 3. Разг. Учител по гимнастика.
гимнастика само ед. 1. Съвкупност от упражнения за физическо развитие и укрепване на организма. 2. Спец. Спортна дисциплина, която включва различни видове физически упражнения без или с уред. // прил. гимнастйчен, гимнастйчна, гимнастйчно, мн. гимнастйчни. // прил. гимнастически, гимнастическа, гимнастическо, мн. гимнастически. Гимнастически салон. • Спортна гимнастика. Спец. Вид състезателен спорт, който включва няколко гимнастически дисциплини на уреди (успоред-ка, греда, висилка, кон с гривни) и земна гимнастика. • Художествена гимнастика. Спец. Вид състезателен спорт за момичета, жени (индивидуално или в ансамбъл), който включва няколко дисциплини с уреди (топка, лента, обръч, въже, бухалки), като композициите се изпълняват на фона и в ритъма на музика.
гимнастичка мн. гимнастички, ж. Жена гимнастик.
гина гинеш, мин. св. гинах, мин. прич. гинал, несв. Умирам от неестествена смърт; пропадам, изчезвам, загивам. Те ще живеят в богатство и разкош, а ние ще гинем в мизерия и нищета.
гингивит само ед. Спец. В медицината — възпаление на венците около зъбите.
гинеколог мн. гинеколози, м. Лекар, специалист по гинекология.
гинекология само ед. 1. Спец. Дял от медицината, който се занимава с женската полова система, с нейните заболявания и лекуването им. 2. Болнично отделение, където се лекуват жени със заболявания на половата система. Постъпи в гинекологията. // прил. гинекологичен, гинекологична, гинекологично, мн. гинекологични. Гинекологично отделение. // прил. гинекологически, гинекологическа, гинекологическо, мн. гинекологически.
гипс гипсът, гипса, само ед., м. 1. Спец. Бял или безцветен кристален минерал; калциев сулфат. 2. Продукт на този минерал във вид на бял прах с широко приложение в строителството, скулптурата, в индустрията, медицината. // прил. гипсов, гипсова, гипсово, мн. гипсови. Гипсови орнаменти. Гипсова мазилка. Гипсова превръзка.
гипсирам гипсираш, несв. и св.; какво. 1. Измазвам, закрепям с гипс. 2. Спец. В медицината — поставям в гипсова превръзка. Лекарят ми гипсира ръката.
гири гира, ж. Гимнастически уред за развиване на мускулите, който се състои от свързани или разделени две тежки метални топки.
Първа   <<  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10  >>  Последна