| Дума |
Описание |
| географ |
мн. географи, м. Специалист по география. |
| география |
само ед. Наука, която изучава повърността на Земята с нейните природни условия, териториалното разпределение на населението и живите организми, човешката дейност и икономическите ресурси. // прил. географичен, географична, географично, мн. географчни.// прил. географически, географическа, географическо, мн. географически.// прил. географски, географска, географско, мн. географски. Географски атлас. Географско положение. Географска карта. |
| геодезист |
мн. геодезисти, м. Специалист по геодезия. |
| геодезия |
само ед. Наука за измерването, изобразяването и картографирането на земни площи. // прил. геодезичен, геодезична, геодезично, годезични. Геодезични снимки. |
| геолог |
мн. геолози, м. Специалист по геология. |
| геология |
само ед. Наука за строежа, състава и историята на земната кора, за методите на търсене на полезни изкопаеми. // прил. геологичен, геологична, геологично, мн. геологични. // прил. геоложки. |
| геометрия |
само ед. Дял от математиката за пространствените форми и начините за измерването им. // прил. геометричен. |
| геополитика |
само ед. Наука за взаимодействието на географски и политически фактори. // прил. геополитически. |
| геоцентризъм |
само ед. Название на господстващото в древността и Средновековието схщане, че центърът на Вселената е Земята, а Слънцето и другите планети се въртят около нея. |
| гепард |
мн. гепарди, (два) гепарда, м. Хищен бозайник в Азия и Африка, подобен на леопарда. |
| герак |
мн. гераци, (два) герака, м. Диал. Ястреб. |
| геран |
мн. герани, (два) герана, м. Диал. Дълбок кладенец, от който водата се вади с кофа, прикрепена на кобилица. |
| герб |
гербът, герба, мн. гербове, (два) герба, м. Отличителен знак на държава, град, сдружение, учреждение и др., който се изобразява върху знамена, печати, монети, документи и др. Държавен герб. // прил. гербов, гербова, гербово, мн. гербови. |
| гергеф |
мн. гергефи, (два) гергефа, м. Кръгла рамка, на която се опъва плат за бродиране, нашиване. |
| гергина |
мн. гергини, ж. Градинско цвете с едри кичести цветове. |
| гердан |
мн. гердани, (два) гердана, м. Огърлица, наниз. // същ. умал. герданче, мн. герданчета. |
| герен |
мн. герени, (два) герена, м. Диал. 1. Ниско място край река, което понякога се залива от вода. 2. Ливада, поляна край село. |
| герест |
гереста, гересто, мн. герести, прил. Диал. За петел — едър, с жълти и червени пера. |
| героизирам |
героизираш, несв. и св.; какво. Придавам героизъм; правя да изглежда по-героичен, отколкото е. |
| героизъм |
само ед. Качество на герой (в 1 знач.). |
| героика |
само ед. Съвкупност от проявите на героизъм в едно събитие. |
| героиня |
мн. героини, ж. Жена герой. |
| героичен |
героична, героично, мн. героични, прил. 1. Който проявява героизъм. 2. Който е изпълнен с героизъм. Героична борба. |
| герой |
героят, героя, мн. герои, м. 1. Човек, който е проявил смелост, храброст, изключителна доблест. 2. Спец. В литературата и изкуството - действащо лице в литературно произведение, филм и под. Литературен герой. Положителен герой. // прил. геройски, геройска, геройско, мн. геройски (в 1 знач.). |
| геройство |
мн. геройства, ср. 1. Поведение, постъпка на герой; героизъм. 2. Ирон. Поведение, постъпка на човек, който иска да се покаже като герой, иска да демонстрира сила и храброст. |
| геронтология |
само ед. Спец. Дял от медицината за промените в строежа и функциите на човешкия организъм в старческа възраст. |
| гети |
само мн. Вълнени обвивки на краката от обувките до над глезените, каквито носят войниците. |
| гетинакс |
само ед. Спец. Електроизолационен пластичен материал от хартиени слоеве, напоени със синтетична смола. |
| гето |
мн. гета, ср. 1. Градски квартал, населен с непривилегирован социален слой или с хора, дискриминирани по расов или религиозен принцип. Циганско гето. 2. Пренебр. Неблагоустроен краен градски квартал. |
| гетри |
само мн. Гети. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
