| Дума |
Описание |
| гьон |
гьонът, гьона, само ед., м. Твърда и дебела кожа, обработена за ходила на обувки, подметки, ремъци и др. |
| гюбре |
само ед. Диал. Тор. |
| гювендия |
мн. гювендии, ж. Разг. Пренебр. Лека жена, курва. |
| гювеч |
мн. гювечи, (два) гювеча, м. 1. Разлат глинен съд за печене на ястие на фурна. 2. Ястие на фурна, обикн. печено в такъв съд, приготвено от месо със зеленчуци, картофи. 3. Консервирани домати с чушки и други зеленчуци за готвене.// същ. умал. гювече, мн. гювечета, ср. (в 1 знач.). |
| гюдерия |
мн. гюдерии, ж. Обработена по специален начин много мека овча или дивечова кожа, която се използва за ръкавици, за почистване на стъкла и пр. |
| гюл |
гюлът, гюла, мн. гюлове, (два) гюла, м. Диал. Роза, трендафил. // прил. гюлов, гюлова, гюлово, мн. гюлови. Гюлова вода. Гюлова ракия. |
| гюлле |
мн. гюллета, ср. 1. Остар. Кълбовидна граната, изстрелвана от топ. 2. Спец. Спортен уред — желязна топка с определено тегло. • Тласкане на гюлле. Спец. Спортна дисциплина — състезание по хвърляне на гюлле от специално очертан кръг. |
| гюм |
гюмът, гюма, мн. гюмове, (два) гюма, м. Висок метален съд с тясно гърло и дръжка за мляко, вода, боза и под. // същ. умал. гюмче, мн. гюмчета, ср. |
| гюме |
мн. гюмета, ср. Скривалище край вода за ловци, откъдето стрелят по водни птици. |
| гюрук |
мн. гюруци, (два) гюрука, м. Сгъваем покрив на кола, файтон. |
| гюрултия |
мн. гюрултии, ж. Разг. Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия. |
| гяур |
мн. гяури, м. За мюсюлманите — човек, който не е мюсюлманин; неверник. // прил. гяурски, гяурска, гяурско, мн. гяурски. |
| гяурин |
мн. гяури, м. Гяур. |
| гяурка |
мн. гяурки, ж. Жена гяур. |
| Първа << 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 >> Последна |
