| Дума |
Описание |
| газирам |
газираш, несв. и св.; какво. Насищам течност с газ. • Газирана напитка (вода). Напитка (вода), която е наситена с въглероден двуокис. |
| газификация |
само ед. 1. Спец. Получаване на газово гориво от твърдо или течно гориво; добиване на газ. 2. Снабдяване с инсталации и съоръжения за използване на газ за битови и/или производствени нужди. |
| газифицирам |
газифицираш, несв. Извършвам газификация. |
| газо- |
Първа съставна част на сложни думи със значение газ, газов, напр. газопровод, газокамера, газометър, газохимия. |
| газообразен |
газообразна, газообразно, мн. газообразни, прил. Въздухообразен. Газообразно състояние. |
| газопровод |
мн. газопроводи, (два) газопровода, м. Тръбопровод за пренасяне на газово гориво на разстояние. // прил. газопроводен, газопроводна, газопроводно, мн. газопроводни. Газопроводна мрежа. |
| газьол |
само ед. Течно гориво за дизелови двигатели, което се получава чрез пряка дестилация на петрол. |
| газя |
газиш, мин. св. газих и газих, мин. прич. газил и газил, несв. 1. Вървя из вода, сняг, кал, трева и под., в които краката ми затъват. Виж си обувките, къде пак си газил? 2. Мачкам с крака, тъпча. Внимавай къде стъпваш, не гази из цветята! 3. Прен. Разг. Кого. Измъчвам, тормозя. Не се оставяй да те газят! Всяка пролет тая кашлица ме гази. |
| гайда |
мн. гайди, ж. Народен музикален инструмент — кози или овчи мях с три цеви за надуване и свирене. |
| гайдаджия |
мн. гайдарджии, м. Диал. Гайдар. |
| гайдар |
гайдарят, гайдаря, мн. гайдари, м. Свирач на гайда. // същ. умал. гайдарче, мн. гайдарчета, ср. |
| гайка |
мн. гайки, ж. 1. Метална пластинка със спирално нарязан отвор в средата, с която се затяга винт или болт. 2. Малка халка на дреха, в която се вкарва колан, за да го държи. // прил. гаечен, гаечна, гаечно, мн. гаечни (в 1 знач.). • Гаечен ключ. Инструмент за завиване и отвиване на гайки. |
| гайле |
мн. гайлета, ср. Разг. Грижа. |
| гайтан |
мн. гайтани, (два) гайтана, м. Плетен шнур за украса на народна носия. // прил. гайтанен, гайтанена, гайтанено, мн. гайтанени. |
| гайтанджия |
мн. гайтанджии, м. Истор. Производител и/или търговец на гайтан. |
| гайтанлия |
ед. неизм., мн. гайтанлии, прил. 1. За дреха — украсен с гайтан. 2. Прен. За вежди — тънки, източени като гайтан. Вежди гайтанлии. |
| гала- |
Първа съставна част на сложни думи със значение тържествен, разкошен, напр. галавечеря, галаконцерт, галапредставление. |
| галактика |
мн. галактики, ж. Звездна система. Нашата галактика. Други галактики. // прил. галактичен, галактична, галактйчно, мн. галактични.// прил. галактически, галактическа, галактическо, мн. галактически. |
| галантен |
галантна, галантно, мн. галантни, прил. Изискано вежлив, изтънчен, любезен, с добри маниери. // същ. галантност, галантността, ж. Проявявам галантност. |
| галантерия |
само ед. Търговска стока от дребни тоалетни и лични принадлежности. // прил. галантериен, галантериина, галантериино, мн. галантериини. Галантериен магазин. |
| галванизация |
само ед. Спец. 1. В техниката — покриване на повърхност с тънък пласт метал чрез електролиза. 2. В медицината — лечебен метод чрез използване на постоянен електрически ток. |
| галванизирам |
галванизираш, несв. и св.; Спец. Правя галванизация. |
| галваничен |
галванична, галванично, м, галванични, прил. 1. Който е предназначен за получаване на ток чрез химична реакция. Галваничен елемент. 2. При който се прилага ток, получен чрез химична реакция. • Галваничен ток. Спец. Електрически ток, който се получава при химическо взаимодействие на киселини или соли с метал. |
| гален |
галена, галено, мн. галени, прил. Любим, мил. 2. Глезен, разглезен. |
| галеник |
мн. галеници, м. Любимец. Галеник съдбата. |
| галеница |
мн. галеници, ж. Любимка. |
| галенов |
галенова, галеново, мн. галенови. 1. Спец. Който се отнася до течно лекарство получено чрез механическа преработка на растителни вещества. 2. Който се отнася до производството на такива лекарства. |
| галера |
мн. галери, ж. Истор. Старинен дървен военен кораб с гребла, на който гребците били роби или каторжници. |
| галерия |
мн. галерии, ж. 1. Изложбена зала за картини и други произведения на изкуството. 2. Дълъг подземен коридор в мини или военни съоръжения. 3. Остар. Най-горният балкон последните редове в театър, зала. |
| галета |
само ед. Препечен и счукан на ситно хляб, който се употребява в готварството обикн. за панировка. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
