| Дума |
Описание |
| глезен |
мн. глезени, (два) глезена, м. Всяка от двете издути кости в долната част на крака, над стъпалото; кокалче. |
| глезен |
глезена, глезено, мн. глезени, прил. 1. Когото са глезили, на когото много са му угаждали, обръщали са му прекомерно внимание. Глезено дете. 2. Който е свойствен на такъв човек. Глезено поведение. |
| глезла |
мн. глезли, ж. Пренебр. Момиче или жена глезльо. |
| глезльо |
мн. глезльовци, м. Пренебр. Момче или мъж, който се глези, който е свикнал да се глези. |
| глезя |
глезиш, мин. св. глезих, мин. прич. глезил, несв.; кого. Угаждам на прищевките, отнасям се с прекомерно внимание. Много го глезиш това дете. — глезя се. Държа се капризно, искам да ми угаждат. |
| глетчер |
мн. глетчери, (два) глетчера, м. Ледник във висока планина или полярна област. |
| глеч |
глечта, само ед., ж. Вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост. |
| глиган |
глигани, (два) глигана, м. Мъжка дива свиня. // прил. глигански, глиганска, глиганско, мн. глигански. Глиганско месо. |
| гликоза |
само ед. 1. Спец. Органично вещество, съставка на кръвта и енергетичен източник, което се намира в много плодове, в пчелния мед и др.; гроздова захар. 2. Сладък гъст сироп от царевица, картофи и др. за храна или при приготвяне на сладкарски изделия. |
| глина |
само ед. Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, склуптурата и строителството. // прил. глинен. |
| глинест |
глинеста, глинесто, мн. глинести, прил. Който съдържа глина. Глинести почви. |
| глистав |
глистава, глиставо, мн. глистави, прил. Който има глисти. |
| глисти |
глист, глистът, глиста, м. Паразитни червеи в червата на човека и животните. Детето има глисти. |
| глицерин |
само ед. Спец. Безцветна гъста течност със сладък вкус, получавана от животински мазнини и растителни масла, с голямо приложение в техниката и медицината. // прил. глицеринов, глицеринова, глицериново, мн. глицеринови. |
| глоба |
мн. глоби, ж. Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред. Плащам глоба. |
| глобален |
глобална, глобално, мн. глобални, прил. Общ, всеобщ. Глобалните проблеми на човечеството. |
| глобус |
мн. глобуси, (два) глобуса, м. 1. Модел на земното кълбо, използван като учебно средство. 2. Остар. Кълбовиден абажур. |
| глобя |
глобиш, мин. св. глобих, мин. прич. глобил, св. — вж. глобявам. |
| глобявам |
глобяваш, несв. и глобя, св.; кого/какво. Налагам глоба. Глобиха ме за превишена скорост. |
| глог |
глогът, глога, мн. глогове, (два) глога, м. Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат. |
| глогина |
мн. глогини, ж. 1. Глог. 2. Плодът на глога. // същ. умал. глогинка, мн. глогинки, ж. |
| глождя |
глождиш и глождеш, мин. св. глождих, мин. прич. глождил, несв.; какво/кого. 1. Остар. Причинявам физическа болка; дразня, преча. 2. Прен. Причинявам душевни страдания; измъчвам, безпокоя. Усещането, че е изигран, непрестанно го глождеше. 3. Остар. Глозгам. |
| глозгам |
глозгаш, несв.; какво. Гриза, огризвам, ръфам със зъби нещо твърдо. Обичада глозга кокали като някое куче. |
| глума |
мн. глуми, ж. Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех. |
| глумя се |
глумиш се, мин. св. глумих се, мин. прич. глумил се, несв. Остар. Правя си глума с някого или нещо. |
| глупав |
глупава, глупаво, мн. глупави, прил. 1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек. 2. Който е лишен или беден откъм съдържание, смисъл и целесъобразност. Глупава постъпка. Глупава история. Глупаво положение. |
| глупак |
мн. глупаци, м. Глупав (в 1 знач.) човек. // прил. глупашки, глупашка, глупашко, мн.глупашки. |
| глупачка |
мн. глупачки, ж. Жена глупак. |
| глупец |
мн. глупци, м. Остар. Глупак. // прил. глупешки, глупешка, глупешко, мн. глупешки. |
| глуповат |
глуповата, глуповато, мн. глуповати, прил. Който е малко глупав (в 1 знач.). |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
