Български тълковен речник

Вече съдържа около 17000 думи.

Буква Г - 824 думи

Дума Описание
га и га-га междум. За подражаване на крясък,издаван от някои птици — гарван, врана, гъска, патица и под.
га-га междум. — вж. га.
габардин само ед. Фин вълнен плат за горни дрехи. // прил. габардинен.
габарити габарит, м. Спец. Външните размери, очетанията на един предмет (превозно средство, машина, съоръжение и др.). Малки габарити.
габер мн. габери, (два) габера, м. Диал. Габър. // прил габеров.
габър мн. габъри, (два) габъра, м. Дърво с назъбени жилести листа и с твърда и тежка бяла дървесина, от която се изработват дребни предмети. //прил. габров.
габър мн. габъри, (два) габъра, м. Кабар. // същ. габърче, мн. габърчета, ср.
гавазин мн. гавази, м. Остар. Въоръжен пазач охранител в легация, консулство, облечен в национална носия.
гавана мн. гавани, ж. Валчест съд без дръжки, издълбан от цяло парче дърво.
гаванка мн. гаванки, ж. Малък кръгъл дървен съд с похлупак, използван в миналото като солница или за носене на по-суха храна (сирене и под.).
гавра само ед. Постъпка и/или думи, които целят да унизят достойнството на човека или моралната стойност на нещо; подигравка, кощунство, издевателство.
гаврътвам гаврътваш, несв. и гаврътна, св.; . 1. Обръщам, събарям, катурвам. 2. Глълтам, изпивам на един път, с едно обръщане на чашата. Гаврътнах две чашки ракия. — гаврътвам се/гаврътна се. Падам изведнъж, катурвам се; преобръщам се, килвам се.
гаврътна гаврътнеш, мин. св. гаврътнах, мин. прич. гаврътнал, св. — вж. гаврътвам.
гавря се гавриш се, мин. св. гаврих се, мин. прич. гаврил се, несв.; с какво. Подлагам на гавра, издевателствам.
гага мн. гаги, ж. 1. Клюн, човка на птица. 2. Диал. Кука. // същ. умал. гагичка, мн. гагички, ж.
гагаузи гагаузин, м. Малочислена етническа група в Североизточна България (а също в Молдова и Украйна), която говори турски диалект. но има християнско вероизповедание. //прил. гагаузки.
гад гадът, гада, мн. гадове, (два) гада, м. и гад, гадта, само ед., ж. 1. Остар. Само м. Животно, птица. 2. Пренебр. Само ж. Паразити (бълхи, въшки), мухи, насекоми. 3. Прен. Грубо. Отвратителен, противен, гнусен човек.
гадател гадателят, гадателя, мн. гадатели, м. Човек, който владее и упражнява изкуството да гадае (в 1 знач.).
гадателка мн. гадателки, ж. Жена гадател.
гадая гадaеш, мин. св. гадaх, мин. прич. гадaл, несв.1. Владея изкуството да предсказвам бъдещето (на ръка, кафе, карти или по други начини). 2. Правя предположения; предвиждам. Нека не гадаем какво ще стане.
гаден гадна, гадно, мн. гадни, прил. 1. Който предизвиква физическо отвращение; гнусен, мръсен, противен. 2. Отвратителен, подъл, долен. // същ. гадост, гадостта, мн. гадости, ж. Ама че гадост е това лекарство! Стига си говорил гадости!
гадене само ед. Неприятно усещане, че мога да повърна, че ми се повдига. Сутрин имате ли гадене?
гаджал мн. гаджали, м. Разг. Пренебр. Турчин.
гадже мн. гаджета, ср. Жарг. Любима девойка (за младеж) или любим младеж (за девойка). Имаш ли си гадже?
гади ми (ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. гади ми се, мин. прич. гадило ми се, несв. Имам гадене; повдига ми се, повръща ми се.
гадина мн. гадини, ж. 1. Разг. Домашна птица. 2. Прен. Пренебр. Гад (в 3 знач.).
газ газът, газа, мн. газове, м. 1. Въздухообразното състояние на вещество. 2. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха и червата.
газ газта, само ед., ж. 1. Газообразно гориво. Ние сме на газ. Педал на газта. 2. Петролен продукт във вид на течност за осветление. Слагам газ в лампата. // прил. газов, газова, газово, мн. газови (в 1 знач.). Газова печка. Газово устройство. Газова бутилка. // прил. газен, газена, газено, мн. газени (във 2 знач.). Газена лампа.
газела мн. газели, ж. Млекопитаещо тропическо животно, подобно на сърна, което има стройно тяло и умее да бяга бързо.
газениче мн. газенечета, ср. Тенекиена газена лампа, но без шише.
Първа   <<  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10  >>  Последна