| Дума |
Описание |
| електрокар |
мн. електрокари, (два) електрокара, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др. |
| електрокардиограма |
мн. електрокардиограми, ж. Спец. В медицината — запис под формата на графика на работата на сърцето, направен от електрокардиограф. |
| електрокардиограф |
мн. електрокардиографи, (два) електрокардиографа, м. Спец. В медицината — уред за записване на електрически явления, свързани с дейността на сърдечния мускул. |
| електрокарист |
мн. електрокаристи, м. Работник, който обслужва електрокар. |
| електролиза |
само ед. Спец. Химическо разлагане на електролит под действието на протичащ през него електрически ток. |
| електролит |
само ед. Спец. Вещество, което в разтвор или в разтопено състояние провежда електрически ток и едновременно с това се разлага от него. // прил. електролитен, електролитна, електролитно, мн. електролитни. Електролитен кондензатор. Електролитна клетка. |
| електромер |
мн. електромери, (два) електромера, м. Уред за отчитане на изразходваната електрическа енергия. |
| електрон |
мн. електрони, (два) електрона, м. Спец. Елементарна частица с най-малък отрицателен електрически заряд и най-малка маса.// прил. електронен, електронна, електронно, мн. електронни. |
| електроника |
само ед. Спец. Приложна наука за взаимодействието на заредени частици с електромагнитни полета и за методите за създаване на полупроводникови прибори и други устройства за целите на съобщенията, автоматиката, изчислителната техника. Битова електроника. Промишлена електроника. |
| електронноизчислителен |
електронноизчислителна, електронноизчислително, мн. електронноизчислителни, прил. • Електронноизчислителна машина. Спец. Електронно устройство, което може да приема данни, да прилага към тях последователност от логически операции и да предоставя резултатите от тези операции като информация. |
| електропровод |
мн. електропроводи, (два) електропровода, м. Проводник за пренасяне на електрически ток на разстояние. // прил. електропроводен, електропроводна, електропроводно, мн. електропроводни. Електропроводна мрежа. |
| електротехника |
само ед. Наука за използването на електричеството за практически цели. |
| елемент |
мн. елементи, (два) елемента, м. 1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент. 2. Част в/от състава на нещо. В поезията му има и елементи от фолклора. 3. Признак, черта от същността на нещо. Елемент на драматизъм. 4. Пренебр. За човек като член на дадена социална група. Престъпен елемент. Продажен елемент. 5. Спец. В химията — просто вещество, което не може да се разлага по химически начин на съставните си части. 6. Спец. Във физиката — уред за получаване на галваничен ток. |
| елементарен |
елементарна, елементарно, мн. елементарни, прил. 1. Прост, несложен; който трябва да е известен на всеки. Елементарни правила за учтивост. 2. Опростен, повърхностен. Елементарен човек. Елементарно разбиране на проблема. 3. Начален; който се отнася до основните положения в една област, наука. Елементарна теория на музиката. 4. Спец. В химията — който се отнася до елемент (в 5 знач.). • Елементарни частици. Спец. Във физиката — най-малките частици, от които е съставена материята. |
| елементаризирам |
елементаризираш, несв. и св.; какво. Правя да изглежда по-елементарен (в 1 знач.), отколкото е. Не елементаризирай нещата! |
| елен |
мн. елени, (два) елена, м. Едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога. // същ. умал. еленче, мн. еленчета, ср. // прил. еленов, еленова, еленово, мн. еленови Еленови рога. // прил. еленски, еленска, еленско, мн. еленски. Еленско месо. |
| елизия |
мн. елизии, ж. Спец. В езикознанието — изпускане на звук от състава на дума при изговор. |
| еликсир |
само ед. 1. Вълшебно питие, което запазва човека млад и практически безсмъртен. 2. Прен. Много хубаво, отлично питие, което дава бодрост и жизнени сили. Това вино е истински еликсир! |
| елиминирам |
елиминираш, несв. и св.; какво/кого. Отстранявам, изключвам. Нашият отбор елиминира противника. Елиминираха ме от групата на проверяващите. // същ. елиминиране, ср. // същ. елиминация, ж. |
| елини |
елин, м. Название на населението от Стара Гърция. |
| елипса |
мн. елипси, ж. Спец. 1. В математиката — затворена крива линия, получена от пресичането на конус или цилиндър с плоскост. 2. В езикознанието — изпускане на част от изречение, която се подразбира. |
| елипсовиден |
елипсовидна, елипсовидно, мн. елипсовидни, прил. Който има вид на елипса. |
| елипсоид |
мн. елипсоиди, (два) елипсоида, м. Спец. В математиката — геометрично тяло, което се получава при въртене на елипса около една от осите и. // прил. елипсоиден, елипсоидна, елипсоидно, мн. елипсоидни. |
| елиптичен |
елиптична, елиптично, мн. елиптични, прил. Който се отнася до елипса (във 2 знач.). Елиптичен израз. |
| елит |
само ед. 1. Отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др. 2. Подбрани екземпляри от растения, животни, семена при селекция. // прил. елитен, елитна, елитно. мн. елитни. Елитни растения. Елитни войски. Елитни кръгове. |
| елитарен |
елитарна, елитарно, мн. елитарни. прил. Който е предназначен за елита или изхожда от елита. Елитарно изкуство. |
| елмаз |
мн. елмази, (два) елмаза, м. 1. Само ед. Безцветен минерал със силен блясък и с най-голяма твърдост сред минералите; диамант. 2. Обработено късче от този минерал като скъпоценен камък; брилянт. Пръстен с елмаз. // прил. елмазен, елмазена, елмазено, мн. елмазени. Елмазен прах. |
| елф |
елфът, елфа, мн. елфи, м. В скандинавската митология — приказно същество, дух, благоразположен към хората. |
| елха |
мн. елхи, ж. Иглолистно дръвче, обкичено с гирлянди, играчки и подаръци, което се приготвя за Коледа и Нова година. Коледна елха. Новогодишна елха. // същ. умал. елхица, мн. елхици, ж. // същ. умал. елхичка, мн. елхички, ж. |
| емайл |
само ед. 1. Непрозрачна стъкловидна маса, с която се покриват метални или керамични изделия. 2. Спец. В медицината — вещество, с което са обвити зъбите; глеч. Зъбен емайл. // прил. емайлов, емайлова, емайлово, мн. емайлови. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
