| Дума |
Описание |
| ексфолиант |
мн. ексфолианти, (два) ексфолианта. м. Медицинско или козметично средство за ексфолиация. |
| ексфолиация |
само ед. Спец. В медицината и козметиката — отделяне на умъртвени тъкани от горния слой на кожата. |
| ексфолиирам |
ексфолиираш, несв. и св.; какво. Почиствам, отделям с лющене; лющя. |
| ексхибиционизъм |
само ед. Спец. Полово извращение, при което болният показва половите си органи пред жени за възбуждане и изпитване на наслада. |
| ексхибиционист |
мн. ексхибиционисти, м. Лице, което страда от ексхибиционизъм. |
| ексхумация |
само ед. Спец. Изравяне на погребано тяло за съдебномедицинско изследване. |
| ексцентрик |
мн. ексцентрици, м. 1. Цирков артист, който изпълнява ефектни номера. 2. Човек, който се отличава със странно поведение и необичайни прояви; особняк. 3. Спец. Машинна част, чиято ос на въртене не съвпада с геометричния център. |
| ексцентричен |
ексцентрична, ексцентрично, мн. ексцентрични, прил. Който се отнася до ексцентрик. Ексцентрично поведение. Ексцентрична комедия. // същ. ексцентричност, ексцентричността, ж. |
| ексцерпирам |
ексцерпираш, несв. и се.; какво. Спец. Правя извадка от писмен текст. |
| ексцес |
мн. ексцеси, м. Ексцесия. |
| ексцесия |
мн. ексцесии, ж. 1. Крайна проява, невъздържаност, излишество. 2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления. |
| екшън |
1. Като прил.,неизм. Който се отличава с напрегнато действие, динамизъм, приключения. Екшънфилм. 2. Като същ., мн. екшъни, (два) екшъна, м. Напрегнато действие, динамика, бой, борба. |
| ела |
мн. ели, ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инструменти и др. // същ. умал. елица, мн. елици, ж. // същ. умал. еличка, мн. елички, ж. // прил. елов, елова, елово, мн. елови. Елова гора. |
| ела |
мн. елате. Повелителна форма от глагола дойда. Ела тук! Елате ни на гости! |
| еластичен |
еластична, еластично, мн. еластични, прил. Разтеглив, гъвкав. // прил. еластичност, еластичността, ж. |
| елеватор |
мн. елеватори, (два) елеватора, м. Съоръжение за вертикално пренасяне на насипни материали, което се състои от лента с кофички. // прил. елеваторен, елеваторна, елеваторно, мн. елеваторни. |
| елегантен |
елегантна, елегантно, мн. елегантни, прил. Изискан, изящен, фин. Елегантна жена. Елегантни обувки. Елегантни движения на ръцете. Елегантен салон. // нареч. елегантно. Облича се елегантно. // същ. елегантност, елегантността, ж. |
| елегия |
мн. елегии, ж. Спец. 1. Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета. 2. Музикална пиеса с такъв характер. // прил. елегичен, елегична, елегично, мн. елегични. |
| елей |
елеят, елея, само ед., м. Спец. Осветено дървено масло; миро. |
| елек |
мн. елеци, (два) елека, м. Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред. // същ. умал. елече, мн. елечета, ср. |
| електорат |
само ед. 1. Спец. В правото - избирателно право. 2. Избирателите като цяло. |
| електрик |
прил., неизм. За цвят — синьо-зелен. |
| електрификация |
само ед. Снабдяване с електрическа енергия. // прил. електрификационен, електрификационна, електрификационно, мн. електрификационни. |
| електрифицирам |
електрифицираш, несв. и св.; какво. Подлагам на електрификация. // същ. електрифициране, ср. |
| електричество |
само ед. 1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони). 2. Тази енергия за нуждите на стопанството и бита (за осветление, отопление и др.). // прил. електричен, електрична, електрично, мн. електрични. // прил. електрически, електрическа, електрическо, мн. електрически. • Електрически ток. Насочено движение на електрически товари под напрежение. |
| електричка |
мн. електрички, ж. Разг. Електрически влак за къси маршрути. |
| електро- |
Първа съставна част на сложни думи със значение електрически, напр. електродвигател, електроенергия, електроизмервателен, електроинженер, електрокар, електрокардиограма, електромонтьор, електроотопление, електропровод, електропромишленост, електроснабдяване, електростанция, електросъоръжение, електротехника, електротранспорт, електроцентрала. |
| електрод |
мн. електроди, (два) електрода, м. Спец. Проводник, от който или към който тече електрически ток при електролиза, електрическа дъга или вакуумна лампа. • Отрицателен електрод. Спец. Катод. • Положителен електрод. Спец. Анод. |
| електрожен |
мн. електрожени, (два) електрожена, м. Уред за спояване на метали чрез електрическа дъга. |
| електроженист |
мн. електроженисти, м. Работник, който работи с електрожен. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
