| Дума |
Описание |
| експозиция |
само ед. 1. Разполагане, подреждане на предмети за изложба; изложба. 2. Встъпителна част на литературно или музикално произведение, съдържаща мотивите, които по-нататък се разработват. 3. Светлинно облъчване на фотоматериала при снимане. // прил. експозиционен, експозиционна, експозиционно, мн. експозиционни (в 1 и 2 знач.). |
| експонат |
мн. експонати, (два) експоната, м. Предмет в експозиция (в 1 знач.), музей и др. Музеен експонат. Интересни експонати. |
| експонирам |
експонираш, несв. и св. 1. Какво. Разполагам предмети за разглеждане, изложба. 2. Излагам фотографска лента на светлина. // същ. експониране, ср. // същ. експонация, ж. |
| експорт |
само ед. Износ в чужбина. // прил. експортен, експортна, експортно, мн. експортни. Експортни стоки. |
| експортирам |
експортираш, несв. и св.; какво. Изнасям в чужбина; правя експорт. // същ. експортиране, ср. |
| експрес |
мн. експреси, (два) експреса, м. Превозно средство (обикн. влак), което се движи с висока скорост и спира само на големите гари. // прил. експресен, експресна, експресно, мн. експресни. Експресен влак. |
| експресивен |
експресивна, експресивно, мн. експресивни, прил. Изразителен. Експресивен език. // нареч. експресивно. // същ. експресивност, експресивността, ж. |
| експресионизъм |
само ед. Направление в европейското изкуство от началото на XX в., което провъзгласява за основа на художественото изображение подчертаната експресивност. |
| експресионист |
мн. експресионисти, м. Творец — последовател на експресионизма. |
| експресия |
мн. експресии, ж. 1. Само ед. Изразителност; ярка проява на чувства, преживявания. 2. Кратка литературна или музикална творба, която е плод на моментно силно чувство, настроение, преживяване на автора. Музикална експресия. |
| експроприация |
само ед. Спец. Принудително изземване на частно имущество от държавата. |
| експроприирам |
експроприираш, несв. и се.; какво. Извършвам експроприация. |
| експулсирам |
експулсираш, несв. и св.; кого. Спец. Изгонвам чужденец от страната. // същ. експулсиране, ср. // същ. експулсия, ж. |
| екстаз |
само ед. Възторг, възхищение, стигащи до самозабрава. Изпадам в екстаз. // прил. екстазен, екстазна, екстазно, мн. екстазни. |
| екстензивен |
екстензивна, екстензивно, мн. екстензивни, прил. Който е насочен към увеличаване на количеството, но без подобряване на качеството. |
| екстериор |
само ед. 1. Външен изглед, външност. 2. Външен вид и телосложение на животно. // прил. екстериорен, екстериорна, екстериорно, мн. екстериорни. |
| екстериториалност |
екстериториалността, само ед., ж. Право на дипломатически представители на територия в дадена страна да се подчиняват на законите само на своята страна. // прил. екстериториален, екстериториална, екстериториално, мн. екстериториални. |
| екстернирам |
екстернираш, несв. и св.; кого. Изселвам извън пределите на страната. |
| екстра |
1. Разг. Като прил., неизм. Висококачествен, отличен, превъзходен. Екстра стока. Екстра човек. 2. Разг. Като нареч. Отлично, много добре. Как си? — Екстра съм! 3. Като същ., мн. екстри, ж. Принадлежност към стока, която не се включва в цената, а трябва отделно да се плати. Продават колите с различни екстри. • Екстра качество. Спец. За търговска стока — най-високото по степен качество. Тия домати са екстра качество. • Екстра категория. Спец. За обществено заведение (ресторант, хотел и др.) — най-висока по степен категория. Ресторантът е екстра категория. |
| екстравагантен |
екстравагантна, екстравагантно. мн. екстравагантни, прил. Обикн. за облекло — който се разминава с общоприетото; твърде особен, странен, необичаен, причудлив. Екстравагантна рокля. Екстравагантна личност. // същ. екстравагантност, екстравагантността, ж. |
| екстрадирам |
екстрадираш, несв. и св.; кого. Спец. Предавам по официален път престъпник на държавата, чийто гражданин е той. // същ. екстрадиране, ср. // същ. екстрадация, ж. |
| екстракт |
мн. екстракти, (два) екстракта, м. Вещество, което се извлича от растителни или животински тъкани; извлек. Ябълков екстракт. |
| екстракция |
само ед. Спец. 1. В химията — извличане на определени съставки от твърди или течни вещества. 2. В медицината — изваждане, изтегляне на телесен орган или на чуждо тяло, попаднало в организма на човек. |
| екстрасенс |
мн. екстрасенси, м. Лице, което благодарение на силното си биополе и на свръхестествените си възможности демонстрира изкуство да лекува, да влияе на психиката, да предсказва и гадае. |
| екстрахирам |
екстрахираш, несв. и св.; какво. Подлагам на екстракция. // същ. екстрахиране, ср. |
| екстремален |
екстремална, екстремално, мн. екстремални, прил. Екстремен. |
| екстремен |
екстремна, екстремно, мн. екстремни. прил. Краен, извънмерен. Екстремна ситуация. |
| екстремизъм |
само ед. Придържане към крайни прояви и възгледи (обикн. в политиката). |
| екстремист |
мн. екстремисти, м. Лице, което е привърженик на екстремизма. // прил. екстремистки, екстремистка, екстремистко, мн. екстремистки. Екстремистка организация. |
| екстрен |
екстрена, екстрено, мн. екстрени, прил. Извънреден, неотложен, спешен. Екстрени мерки. Екстрена помощ. // нареч. екстрено. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
