| Дума |
Описание |
| екс |
нареч. На един път, до дъно (при пиене на алкохол в чаши), |
| екс- |
Първа съставна част на думи със значение бивш, напр. ексминистър, експрезидент, ексшампион. |
| екселенц |
само ед. Превъзходителство (в обръщение към посланик, висш държавен служител и др.). |
| ексик |
Разг. 1. Като прил., неизм. Който отмерва по-малко или който е по-малко от необходимото. 2. Като нареч. С недостиг (по количество, брой). Продава ексик. |
| екскаватор |
мн. екскаватори, (два) екскаватора, м. Самоходна машина за копаене на горния земен слой. |
| екскременти |
само мн. Изпражнения на човек или животно. |
| екскурзиант |
мн. екскурзианти, м. Участник в екскурзия. // прил. екскурзиантски, екскурзиантска, екскурзиантско, мн. екскурзиантски. |
| екскурзовод |
мн. екскурзоводи, м. Лице, което показва на екскурзиантите забележителности, интересни обекти и обикн. ги придружава в тяхното пътуване; гид. |
| екскурс |
мн. екскурси, (два) екскурса, м. Отклонение от главната тема за разглеждане на страничен въпрос в устно или писмено изказване. |
| екслибрис |
мн. екслибриси, (два) екслибриса, м. Художествено изработена винетка с името на собственика на книга, поставена на вътрешната страна на корицата. |
| експанзивен |
експанзивна, експанзивно, мн. експанзивни, прил. Който бурно изявява своите чувства; несдържан, невъздържан, избухлив. Експанзивна натура. // същ. експанзивност, експанзивността, ж. |
| експанзия |
само ед. Разширение, разпространение на нещо (обикн. вид дейност или явление) извън първоначалните му предели. // прил. експанзионистичен, експанзионистична, експанзионистично, мн. експанзионистични. |
| експатриирам |
експатриираш, несв. и св.; кого. Изселвам, изгонвам от родината. // същ. експатриация, ж. |
| експедирам |
експедираш, несв. и св. 1. Какво. Изпращам до местоназначението му (кореспонденция, стока, товари и др.). 2. Разг. Пренебр. Кого. Изпращам, изгонвам. Ей сега ще го експедирам до магазина. Експедираха ли те на бърза ръка? — експедирам се. Разг. Пренебр. Махам се, отивам си. // същ. експедиране, ср. |
| експедитивен |
експедитивна, експедитивно, мн. експедитивни, прил. Който бързо и делово се справя с текущата си работа. // същ. експедитивност, експедитивността, ж. |
| експедитор |
мн. експедитори, м. Лице, което се занимава с експедиране на кореспонденция, стока. // прил. експедиторски, експедиторска, експедиторско, мн. експедиторски. |
| експедиция |
мн. експедиции, ж. 1. Само ед. Експедиране. 2. Служба за експедиране. 3. Далечно пътуване на група лица, натоварени със специална задача (научноизследователска, военна и др.). 4. Самата група участници в такова пътуване. |
| експеримент |
мн. експерименти, (два) експеримента, м. 1. Научен опит. 2. Какъвто и да е опит да се направи, да се предприеме нещо, да се подложи на проверка. Не си прави експерименти с мене! // прил. експериментален, експериментална, експериментално, мн. експериментални (в 1 знач.). |
| експериментатор |
мн. експериментатори, м. Лице, което прави експеримент (в 1 знач.). |
| експериментирам |
експериментираш, несв. и св. Правя, провеждам експерименти. // същ. експериментиране, ср. // експериментация, ж. |
| експерт |
мн. експерти, м. Специалист, натоварен да даде заключение при разглеждане на въпрос, който е в неговите компетенции. // прил. експертен, експертна, експертно, мн. експертни. Експертен съвет. Експертна оценка. |
| експертиза |
мн. експертизи, ж. Разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение. Лекарска експертиза. Извършвам експертиза. |
| експлоататор |
мн. експлоататори, м. Разг. Този, който експлоатира (във 2 знач.). |
| експлоатация |
само ед. 1. Използване, употреба за задоволяване на определени нужди или за извършване на полезна работа. Експлоатация на съоръжения. Експлоатация на горите. Експлоатация на природни богатства. Влизам в експлоатация. Пускам в експлоатация. 2. Разг. Използване на чужд труд за лична облага. Това си е чиста експлоатация! |
| експлоатирам |
експлоатираш, несв. и св. 1. Какво. Подлагам на експлоатация (в 1 знач.). 2. Разг. Кого. Използвам чужд труд за лична облага. |
| експлодирам |
експлодираш, несв. и св. Избухвам със силен гръм, трясък; взривявам се. Цистерната с бензин експлодира. |
| експлозив |
мн. експлозиви, (два) експлозива, м. Взривно, избухливо вещество. |
| експлозивен |
експлозивна, експлозивно, мн. експлозивни, прил. 1. Който има свойството да експлодира; взривен. 2. Прен. Който се изявява неочаквано бурно; бурен.// същ. експлозивност, експлозивността, ж. |
| експлозия |
мн. експлозии, ж. 1. Избухване, взрив. 2. Прен. Проява на експлозивен (във 2 знач.). |
| експозе |
мн. експозета, ср. Кратко изложение по даден въпрос (обикн. устно). |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
