| Дума |
Описание |
| екзарх |
мн. екзарси, м.1. Истор. В православната църква - глава на независима църква или на църковна област.2. Спец. Цивилно лице, избрано за почетен черковник. |
| екзархия |
мн. екзархии, ж. Истор. Независима национална православна църква, начело на която стои екзарх. // прил. екзархийски, екзархийска, екзархийско, мн. екзархийски. |
| екзекутивен |
екзекутивна, екзекутивно, мн. екзекутивни, прил. Спец. Изпълнителен. Екзекутивна власт. |
| екзекутирам |
екзекутираш, несв. и св.; кого. Изпълнявам смъртна присъда; ликвидирам. Екзекутираха ги рано сутринта. |
| екзекутор |
мн. екзекутори, м. 1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач. 2. Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо. Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие. |
| екзекуция |
мн. екзекуции, ж. Изпълнение на смъртна присъда. |
| екзема |
само ед. Кожна болест, съпроводена със сърбеж и поява на обрив и гнойни мехурчета. |
| екземпляр |
мн. екземпляри, (два) екземпляра, м. 1. Отделен брой. бройка от печатно произведение. Книгата излиза в тираж хиляда екземпляра. Няколко екземпляра се полагат на автора. 2. Единичен представител от редица еднородни (животни, птици, растения). Рядък екземпляр. 3. Ирон. Особен, чудат човек. Интересен екземпляр е този журналист. |
| екзистенц-минимум |
само ед. Най-малкото, необходимо за съществуването на човека. Живеят под екзистенц-минимума. |
| екзистенциален |
екзистенциална, екзистенциално, мн. екзистенциални, прил. 1. Който се отнася до съществуването, до поддържането на живота. 2. Който е налице, в наличност. |
| екзистенция |
мн. екзистенции, ж. Съществуване. |
| екзкурзия |
мн. екскурзии, ж. Колективно пътуване и посещение на различни обекти с познавателна и/или развлекателна цел. Отивам на екскурзия. Ще си направим екскурзия. // прил. екскурзионен, екскурзионна, екскурзионно, мн. екскурзионни. |
| екзодерма |
само ед. Спец. В биологията — най-външният пласт от клетки в корените на растенията. |
| екзотермичен |
екзотермична, екзотермично, мн. екзотермични, прил. Спец. Който излъчва топлина. // същ. екзотермичност, екзотермичността, ж. |
| екзотика |
само ед. Екзотични предмети, явления. |
| екзотичен |
екзотична, екзотично, мн. екзотични. прил. 1. Който е необичаен за една територия, местност. Екзотично растение. 2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен. Екзотичен плод. Екзотичен пейзаж. 3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна). Екзотични танци. Екзотично облекло. // същ. екзотичност, екзотичността, ж. |
| екип |
мн. екипи, (два) екипа, м. 1. Спортен отбор. 2. Група от различни специалисти, натоварени временно за извършване на обща работа. Телевизионен екип. Правителствен екип. 3. Екипировка (във 2 знач.). |
| екипаж |
мн. екипажи, (два) екипажа, м. Личният състав, който обслужва кораб, самолет, танк и др. Екипаж на космически кораб. Екипажът на самолета. |
| екипирам |
екипираш, несв. и св.; кого. 1. Спец. Снабдявам с екип (в 3 знач.). 2. Разг. Снабдявам с необходимото (дрехи, принадлежности) за определена работа. Екипирах го за училище. — екипирам се. 1. Снабдявам се с необходимото за работата си. 2. Разг. Ирон. Обличам се в неподходящи за случая дрехи. Закъде си се екипирал така? // същ. екипиране, ср. |
| екипировка |
само ед. 1. Екипиране. 2. Дрехите и принадлежностите като цяло, необходими за работата на един екип (в 1 и 2 знач.). |
| еклектизъм |
само ед. Механично обединяване на разнородни възгледи, теории, стилове в една работа (творба, изследване). // прил. еклектичен, еклектична, еклектично, мн. еклектични. |
| еклектик |
мн. еклектици, м. Лице, което допуска еклектизъм в работите си. |
| еклер |
мн. еклери, (два) еклера, м. Тестен сладкиш с плънка от крем и с шоколадова глазура отгоре. |
| еклив |
еклива, екливо, мн. екливи, прил. Остар. Който ечи. // същ. екливост, екливостта, ж. |
| екна |
екнеш, мин. св. екнах, мин. прич. екнал, св. — вж. еквам. |
| екология |
само ед. Наука за взаимоотношенията на организмите помежду им и с околната среда. // прил. екологичен, екологична, екологично, мн. екологични. // прил. екологически, екологическа, екологическо, мн. екологически. |
| екот |
само ед. Остар. Ек. |
| екран |
мн. екрани, (два) екрана, м. I. Опънато бяло платно, върху което се прожектират филми. 2. Устройство, което възпроизвежда образи, сигнали, текст и др. Екран на телевизор. Екран на компютър. 3. Плоскост, която защитава от излъчването на силна светлина, висока температура и др. 4. Прен. Кинотеатър, киносалон. По екраните в страната. // прил. екранен, екранна, екранно, мн. екранни. |
| екранизация |
само ед. Правене на филм по литературно произведение. |
| екранизирам |
екранизираш, несв. и св.; какво. Правя филм по литературно произведение; филмирам. // същ. екранизиране, ср. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
