| Дума |
Описание |
| езеро |
мн. езера, ср. Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове. // прил. езерен, езерна, езерно, мн. езерни. Езерна вода. |
| ези |
само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността и. |
| език |
мн. езици, (два) езика, м. 1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта. 2. Прен За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици. 3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън. // същ. умал. езиче. мн. езичета, ср. // прил. езичен, езична, езично. мн. езични (в 1 знач.). Езичен нерв. • Глътнах си езика. Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа. «Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна. • Злите езици. Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги. • Идва ми на езика. Разг. Досещам се. • Изплезвам език. Разг. Уморявам се много. • Имам дълъг език. Разг. Много приказвам, бъбря. • Имам остър език. Разг. Рязък съм, когато говоря. • Каквото ми дойде на езика. Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано. |
| език |
мн. езици, (два) езика, м. 1. Спец. В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. Български език. Чужди езици. Роден език. 2. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите. 3. Само ед. Начин на изразяване. Прост език. Достъпен език. Цветист език. 4. Реч, способност да се говори. 5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език. 6. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. Език на цветовете. // прил. езиков, езикова, езиково, мн. езикови. |
| езиковед |
мн. езиковеди, м. Учен, специалист по езикознание. // прил. езиковедски, езиковедска, езиковедско, мн. езиковедски. Езиковедски подход. |
| езиковедка |
мн. езиковедки, ж. Жена езиковед. |
| езикознание |
само ед. Наука за езика; лингвистика. |
| езически |
езическа, езическо, мн. езически, прил. Който се отнася до езичник и езичество. Езически обреди. |
| езичество |
само ед. Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство. |
| езичник |
мн. езичници, м. Последовател на ези-чеството; идолопоклонник. |
| езоповски |
езоповска, езоповско, мн. езоповски, прил. • Езоповски език. 1. Спец. В литературознанието - езикът на баснописците, чието основно средство е алегорията. 2. Писмена или устна реч, изпъстрена с думи, употребени в преносен смисъл, за да се замаскират мислите и преките аналогии. |
| езуит |
мн. езуити, м. Йезуит. // прил. езуитски, езуитска, езуитско, мн. езуитски. |
| езуитщина |
мн. езуитщини, ж. Йезуитщина. |
| ей |
част. Разг. 1. За посочване или за подсилване на посочване, обикновено в съчетание с показателни думи: ето. Къде да се подпиша? —Ей тук. Откъде купихте прасковите? — Ей от онова магазинче. Ей го и татко! 2. За привличане на вниманието вместо обръщение или за подсилване на обръщение. Ей, защо вземаш от тухлите? Ей, момче, не чуваш ли, че те викат? • Ей сега. Много скоро, съвсем скоро. Идваш ли? — Ей сега, само да заключа. Тук ли е Мария? — Ей сега излезе. |
| ей |
междум. Разг. 1. За изразяване на раздразнение, недоволство, досада. Ей, омръзна ми да те слушам! 2. За израз на съжаление. Ей, изтървахме я! Ей, жалко! 3. При присъединяване към констатация за израз на учудване, изненада. Без малко щяхме да изтървем влака! — Ей, и какво щяхте да правите после! |
| ек |
екът, ека, мн. екове, (два) ека, м. 1. Ехо. Екът на балкана. 2. Ехтеж, кънтеж. Ек от падаща вода. |
| екав |
екава, екаво, мн. екави, прил. Спец. При който вместо "я" в някои позиции се изговаря "е". Екав изговор. |
| екам |
екаш, несв. Спец. В езикознанието — произнасям "е" вместо "я" в някои позиции. В Западна България хората екат. |
| екарисаж |
мн. екарисажи, (два) екарисажа, м. 1. Само ед. Преработка чрез висока температура на животински трупове и на месни отпадъци. 2. Предприятие за такава преработка, както и сградата и мястото, където то се намира. // прил. екарисажен, екарисажна, екарисажно, мн. екарисажни. |
| еквам |
екваш, несв. и екна, св. Почвам изведнъж да еча. Екна песен. Екнаха десетки гласове. |
| екватор |
мн. екватори, (два) екватора, м. Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно. // прил. екваторен, екваторна, екваторно, мн. екваторни. // прил. екваториален, екваториална, екваториално, мн. екваториални. Екваториален климат. Екваториална зона. |
| еквивалент |
мн. еквиваленти, (два) еквивалента, м. Нещо, равностойно на друго, което може напълно да го замени. |
| еквивалентен |
еквивалентна, еквивалентно, мн. еквивалентни, прил. Който се използва като еквивалент; равностоен, равнозначен. Еквивалентен обмен.// нареч. еквивалентно.// същ. еквивалентност, еквивалентността, ж. |
| еквилибрист |
мн. еквилибристи, м. Цирков артист, който се занимава с еквилибристика. |
| еквилибристика |
само ед. Изкуство да се изпълняват акробатически упражнения, без да се губи равновесие в трудни положения. • Словесна еквилибристика. Умение да се говори много, а да се казва малко или да се заобикалят неудобните въпроси. |
| екзактен |
екзактна, екзактно, мн. екзактни, прил. Точен. // същ. екзактност, екзактността, ж. |
| екзалтация |
само ед. Възторжено-възбудено състояние на човека. Изпадам в екзалтация. |
| екзалтирам |
екзалтираш, несв. и св.; кого. Предизвиквам екзалтация. Умееше да екзалтира тълпите с речите си. — екзалтирам се. Изпадам в екзалтация. |
| екзалтиран |
екзалтирана, екзалтирано, мн. екзалтирани, прил. Който се намира в екзалтация или изразява екзалтация. Екзалтирани личности. Екзалтирани викове. // същ. екзалтираност, екзалтираността, ж. |
| екзаминатор |
мн. екзаминатори, м. Лице, което е назначено да постави оценка (обикновено на изпит, конкурс). Екзаминаторът беше много строг. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
