| Дума |
Описание |
| единомислие |
само ед. Еднаквост във възгледи и мислене. |
| единомишленик |
мн. единомишленици, м. Лице, с което имаме единомислие. |
| единоначалие |
само ед. Еднолично управление (обикновено в армията). |
| единороден |
единородна, единородно, мн. единородни, прил. Остар. Еднороден. |
| единствен |
единствена, единствено, мн. единствени, прил. 1. Само един, без други. Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох. 2. Само този, даденият, и никой друг. Единствен той все още спазва правилата. 3. Изключителен, уникален. Единствен по рода си. // нареч. единствено. • Единствено число. Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава единичност, неразчлененост. |
| единство |
само ед. 1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите. 2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство. 3. Взаимозависимост, взаимна връзка и обусловеност. Единство на теорията и практиката. |
| еднаж |
нареч. Остар. Веднъж. |
| еднакъв |
еднаква, еднакво, мн. еднакви, прил. Такъв, какъвто е друг; един и същ, напълно сходен. Те са еднакви по характер. // нареч. еднакво. Те са еднакво лоши по характер. // същ. еднаквост, еднаквостта, ж. |
| едно- |
Първа част на сложни думи със значение: 1. Числителното един (в 1 знач.), напр. едноактен, еднобрачен, едногласен, едногодишен, еднодневен, едноетажен, еднозначен, едноклетъчен, еднокрак, еднокрил, еднолинеен, едно-мачтов, едномесечен, едномоторен, едноок, еднопартиен, еднопосочен, еднорелсов, еднорък, едносричен, едностаен, еднотомен, еднофазен, еднофамилен, едноцветен. 2. Който е еднакъв с друг, напр. едноверен, едновременен, едновръстен, едноименен, еднокалибрен, еднокръвен, еднотипен. |
| едновластен |
едновластна, едновластно, мн. ед-новластни. прил. Който единствен разполага с властта или при който властта е в ръцете само на едно лице. |
| едновременен |
едновременна, едновременно, мн. едновременни, прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия. // нареч. едновременно. |
| едновремешен |
едновремешна, едновремешно, мн. едновремешни, прил. Разг. Който е съществувал отдавна, преди много години. Приказваш ми за едновремешни работи. |
| еднозначен |
еднозначна, еднозначно, мн. еднозначни, прил. 1. Който има само едно значение. Еднозначна дума. 2. Който по точно определен начин следва друг или се извежда от него. 3. Който няма варианти. Проблемът има еднозначно решение. 4. Който е точно определен по съдържание и не допуска различни тълкувания. Еднозначен отговор. // нареч. еднозначно. // същ. еднозначност, еднозначността, ж. |
| едноличен |
еднолична, еднолично, мн. еднолични, прил. 1. Който се осъществява от едно лице. 2. Спец. Който е собственост на едно лице или е сам. |
| еднообразен |
еднообразна, еднообразно, мн. еднообразни, прил. Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Еднообразна музика. // нареч. еднообразно. // същ. еднообразие, ср. Еднообразието на дните я убиваше. |
| едностранчив |
едностранчива, едностранчиво, мн. едностранчиви, прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Едностранчиво мислене. Едностранчив човек. // нареч. едностранчиво.// същ. едностранчивост, едностранчивостта, ж. |
| еднотипен |
еднотипна, еднотипно, мн. еднотипни, прил. Който е от един и същ тип с друг. Еднотипни постройки. // същ. еднотипност, еднотипността, ж. |
| едрея |
едрееш, мин. св. едрях, мин. прич. едрял, несв. Ставам по-едър, по-голям; наедрявам. |
| едро- |
Първа съставна част на сложни думи със значение едър, голям по размери, напр. едроглав, едрогърдест, едрозъб, едрозърнест, едроклас, едролик, едролистен, едромащабен, едромлян, едропанелен, едросеменен, едроформатен. |
| едър |
едра, едро, мн. едри, прил. 1. Който има размери, значително по-големи от средните. Едър кон. Едра жена. Едри капки пот. Едри сълзи. 2. Който притежава значителни материални възможности и собственост в размери, по-големи от стандартните. Едър земевладелец. 3. Значителен, важен. Няма едри и дребни факти. // нареч. едро. // същ. едрина, ж. • Едра риба. Разг. Виден, богат човек. • Едра шарка. Разг. Вариола. • Едър добитък. За домашни животни — крава, вол, бивол, кон и др. • Едри пари/монети/банкноти. С по-голяма стойност, цели. • На едро. За покупко-продажба на стоки — в големи количества. • Говоря на едро. Разг. Преувеличавам, лъжа. |
| еж |
ежът, ежа, мн. ежове, (два) ежа, м. Таралеж. // прил. ежов, ежова, ежово, мн. ежови. |
| ежа се |
ежиш се, мин. св. ежих се, мин. прич. ежил се, несв. 1. За животно, птица — изправям козината или перушината си нагоре, обикновено в знак на раздразнение. Виж го тоя пуяк как се ежи! 2. Прен. Разг. Настръхвам, заканвам се, заплашвам в израз на раздразнение. Само се ежиш, нищо не правиш! 3. Прен. Разг. Надувам се, пъча се. И за какво ли толкова се ежи! |
| ежба |
мн. ежби, ж. Кавга, разправия, вражда.Няма спасение от тия ежби. |
| еже- |
Първа съставна част на сложни думи със значение всеки, напр. ежегоден, ежедневен, ежемесечен, ежеминутен, еженеделен, ежеседмичен, ежечасен. |
| ежедневник |
мн. ежедневници, (два) ежедневника, м. Всекидневник. |
| ежемесечник |
мн. ежемесечници, (два) ежемесечника, м. Периодично издание, което излиза един път всеки месец. |
| ежеседмичник |
мн. ежеседмичници, (два) ежеседмичника, м. Периодично издание, което излиза един път всяка седмица. |
| езда |
само ед. 1. Яздене, обикновено на кон. 2. Спец. В спорта — яздене на кон като спортна дисциплина. 3. Управляване с висока скорост на моторно средство, обикновено мотоциклет, като спортно занимание или за развлечение. |
| ездач |
мн. ездачи, м. 1. Лице, което язди животно, обикновено кон. 2. Лице, което се занимава с конен спорт. 3. Лице, което управлява моторно средство, обикновено мотоциклет. |
| ездачка |
мн. ездачки, ж. Жена ездач. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
