| Дума |
Описание |
| егоистка |
мн. егоистки, ж. Жена егоист. |
| егоцентризъм |
само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. // прил. егоцснтричен, егоцентрична, егоцентрично, мн. егоцентрични. Егоцентрична личност. |
| егоцентрик |
мн. егоцентрици, м. Егоцентрична личност. |
| едва |
нареч. 1. С усилие, с мъка. Едва го домъкнах дотук. 2. В малка, слаба степен. Този текст едва се разчита. 3. В малко, недостатъчно количество. Бях едва десетгодишен, когато трябваше да напуснем тоя град. 4. Твърде късно, чак. Едва тогава аз разбрах истината. 5. Твърде скоро, току-що. Изненадите едва започваха. Едва от няколко месеца работиш, а искаш голяма заплата. • Едва ли. Кой знае, надали. Едва ли има по-недисциплинирано дете от него. • Едва ли не. Почти. За теб аз съм едва ли не престъпник. |
| едва-едва |
нареч. Едва (в 1, 2 и 5 знач.). Върви едва-едва. Едва-едва свети, нищо не се вижда. |
| едва-що |
нареч. Диал. Току-що. |
| едвам |
нареч. Разг. Едва. |
| еделвайс |
мн. еделвайси, (два) еделвайса, м. Високопланинско многогодишно растение с мъхести листа и бели звездовидни цветове. |
| едем |
само ед. Според Библията — земният рай. |
| еди-как |
неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определен начин от говорещия като неопределен пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. И понеже щяла да я шие еди-как, и трябвало много време. — еди-как си. За подсилване на неопределеността пред слушащия. |
| еди-какво |
неопр. мест. Във възпроизведена реч - за специфициране на определено нещо от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. Все това слушам: еди-какво направил, еди-какво купил. - еди-какво си. За подсилване на неопределеността пред слушащия. |
| еди-какъв |
еди-каква, еди-какво, мн. еди-какви, неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определен признак от говорещия като неопределен пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Имала еди-какви тоалети, всеки ден ги сменяла. — еди-какъв си, еди-каква си, еди-какво си, мн. еди-какви си. 1. За подсилване на неопределеността пред слушащия. 2. За изтъкване на значимостта на признака. Той не е еди-какъв си, той е най-добрият. |
| еди-кога |
неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено време от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Беше споменал, че срещата е еди-кога, ама аз напълно забравих. —- еди-кога си. За подсилване на неопределеността пред слушащия. Заминавал еди-кога си и нямал време да сс занимава с мене. |
| еди-кой |
вин. за лица еди-кого, дат. за лица остар. еди-кому, еди-коя, еди-кое, мн. еди-кои. неопр. мест. 1. Като същ. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Влезе в кабинета и още от вратата почна: еди-кой ме изпраща по еди-какъв случай. По принцип помагал на всички, само веднъж на еди-кого не успял да помогне. 2. Като прил. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице или предмет от говорещия като неопределени пред слушащия поради неактуалността им в дадената ситуация. Че като почна: на еди-коя дата е изпитът, ще се обадите на еди-кои преподаватели, иначе — нищо няма да стане. — еди-кой си, еди-коя си, еди-кое си, мн. еди-кои си. 1. За подсилване на неопределеността пред слушащия. 2. За изтъкване на значимостта на лицето или предмета. |
| еди-колко |
неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено количество от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Хвалеше ми се, че дал еди-колко за колата си. — еди-колко си. За подсилване на неопределеността пред слушащия. |
| еди-къде |
неопр. нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено място от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Не ти ли е казвал, че като пътувал за еди-къде, се запознал с една чужденка. — еди-къде си. За подсилване на неопределеността пред слушащия. |
| еди-що |
неопр. мест. Остар. Еди-какво. — еди-що си. Еди-какво си. |
| едикт |
мн. едикти, (два) едикта, м. Истор. 1. В римското право — известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат по време на дейността си. 2. Важен указ на император, крал, управител. |
| един |
една, едно, мн. едни, числ. 1. Числото 1. 2. Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия. Да сте виждали тук наоколо едно куче? Един човек пита за тебе. Една нощ си събрала багажа и изчезнала. Един добър ученик никога не би постъпил така. 3. Като неопр. мест. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. Той пък е един журналист! • В един глас. Всички едновременно, заедно. • До едно време. Разг. До определено време. Цо едно време се ходи мома, ама после — трябва да се жениш. • Един-два/едно-две/един-двама. Приблизително толкова, колкото казвам, но малко. Трябват ми още един-два дни. • Един ден. Някой ден, някога. Един ден ще ми благодариш, да знаеш! • Един-единствен. Само един. • Един или друг. Някакъв. По една или друга причина. По един или друг повод. |
| единак |
мн. единаци, (два) единака, м. 1. Вълк, който ловува и живее сам. 2. Разг. Саможив човек; човек, който живее сам. |
| единен |
единна, единно, мн. единни, прил. 1. Общ, еднакъв за всички. Единни цени. 2. Еднороден, цялостен, хомогенен. Единен процес. 3. Задружен, сплотен. Трябва да бъдем единни. // същ. единност, единността, ж. |
| единение |
само ед. 1. Единство, сплотеност. 2. Уединение, усамотеност. В единение. |
| единица |
мн. единици, ж. 1. Цифра, изобразяваща числото едно. 2. Обществено превозно средство с номер едно. Ще взема единицата.
3. Величина, според която се измерват други еднородни величини. Парична единица. Единица за сила на тока. 4. Отделна самостоятелна част в състава на цялото, отделен предмет или лице в едно сборно множество. Бойна единица. Езикова единица. Методическа единица. |
| единичен |
единична, единично, мн. единични, прил. Само по/от един, единствен, отделен, самостоятелен, изолиран. В единични случаи. Единичен екземпляр. Единичен прозорец. Единична стая. Единични изстрели. // същ. единичност, единичността, ж. |
| единоборство |
само ед. Борба между двама, един срещу един. |
| единовластен |
единовластна, единовластно, мн. единовластни, прил. Едновластен. |
| единовластие |
само ед. Управление, при което цялата власт е в ръцете на едно лице. |
| единодействие |
само ед. Съгласуваност и единство в действията, работата. |
| единодушен |
единодушна, единодушно, мн. единодушни, прил. Който проявява или изразява единодушие. // нареч. единодушно. Гласувахме единодушно. |
| единодушие |
само ед. Пълно съгласие в мнения и/или действия. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
