| Дума |
Описание |
| емайлирам |
емайлираш, несв. и св.; какво. Покривам с емайл. // прил. емайлиран, емайлирана, емайлирано, мн. емайлирани. Емайлирана тенджера. |
| еманация |
само ед. 1. Спец. Във физиката — излъчване на радиоактивни вещества. 2. Прен. Излъчване, което представя цялото многообразие и същност на нещо. Еманация на българския дух. |
| еманципация |
само ед. Освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци. Еманципация на жените. |
| еманципирам се |
еманципираш се, несв. и св. Постигам еманципация. |
| ембарго |
само ед. Спец. В международното право — държавна забрана за внос или износ на стоки от/за друга държава. Налагам ембарго. Ембарго на оръжие. // прил. ембаргов, ем-баргова, ембаргово, мн. ембаргови. Ембаргова стока. |
| емблема |
мн. емблеми, ж. Условно изображение на понятие, идея във вид на малък предмет, знак. Емблемата на световното първенство по футбол. // прил. емблематичен, емблематична, емблематично, мн. емблематични. // прил. емблемен, емблемна, емблемно, мн. емблемни. |
| емболия |
само ед. Спец. В медицината — запушване на кръвоносен съд със съсирена кръв, въздух и др. |
| ембриология |
само ед. Спец. Раздел от биологията, в който се изучава развитието на ембрионите. |
| ембрион |
мн. ембриони, (два) ембриона, лг. Спец. Зародиш на човек или животно в началния период от развитието му. // прил. ембрионален, ембрионална, ембрионално, мн. ембрионални. |
| емвам |
емваш, несв. и емна, св. Разг. 1. Кого/какво. Подхващам, поемам, подземам. 2. Какво. Почвам с бързина (да карам животни, да пея песен и др.). 3. Кого. Нахвърлям се да ругая, да нападам. Че като го емнах, всичко му казах! — емвам се/емна се. 1. Правя бързо движение с тяло. 2. Издигам се нагоре. 3. Хуквам, потеглям бързо за някъде. Емнал съм се от другия край на селото, да видя какво става. |
| емигрант |
мн. емигранти, м. Лице, което се намира в емиграция. // прил. емигрантски, емигрантска, емигрантско, мн. емигрантски. Емигрантско семейство. |
| емигрантство |
само ед. Живот на емигрант, пребиваване на емигрант. В емигрантство. |
| емиграция |
само ед. Доброволно или принудително преселване в чужда страна по политически, икономически или други причини. // прил. емиграционен, емиграционна, емиграционно, мн. емиграционни. |
| емигрирам |
емигрираш, несв. и св. Преселвам се от своята в чужда страна. |
| емир |
мн. емири, м. Княжеска титла в някои източни и африкански мюсюлмански страни, а също лице, което има тази титла. |
| емирство |
мн. емирства, ср. Владение на емир. |
| емисар |
емисарят, емисаря, мн. емисари, м. Лице, официално изпратено в чужда страна с политическа или друга поръчка; официален пратеник. |
| емисия |
мн. емисии, ж. Спец. Във финансите — пускане в обръщение на банкноти или ценни книжа. // прил. емисионен, емисионна, емисионно, мн. емисионни. |
| емитирам |
емитираш, несв. и св.\ какво. Спец. Във финансите — пускам в обръщение банкноти или ценни книжа. |
| емиш |
само ед. Разг. Плодове (като цяло). Обичам емиш. |
| емляк |
мн. емляци, (два) емляка, м. Остар. 1. Недвижим имот. 2. Данък върху недвижим имот. // прил. емлячен, емлячна, емлячно, мн. емлячни. Емлячни регистри. |
| емна |
емнеш, мин. св. емнах, мин. прич. емнал, св. — еж. емвам. |
| емоционален |
емоционална, емоционално, мн. емоционални, прил. 1. Който изразява емоция. Емоционална реакция. 2. Чувствителен. Емоционално дете. // същ. емоционалност, емоционалността, ж. |
| емоция |
мн. емоции, ж. Душевно преживяване, чувство. Положителни емоции. |
| емпиризъм |
само ед. Спец. Философско направление, което фаворизира опита за източник на познанието. |
| емпирик |
мн. емпирици, м. Привърженик на емпиризма. |
| емпиричен |
емпирична, емпирично, мн. емпирични, прил. 1. Основан на опит. Емпирични данни. 2. Който се отнася до емпиризма като философско направление. |
| емпирически |
емпирическа, емпирическо, мн. емпирически, прил. Емпиричен. |
| емулсия |
мн. емулсии, ж. Спец. 1. Течност, наситена с неразтворени капки от друга течност. 2. Светлочувствителен слой на фотолентите и фотохартията. // прил. емулсен, емулсна, емулсно, мн. емулсии. // прил. емулсионен, емулсионна, емулсионно, мн. емулсионни. |
| емфаза |
само ед. Спец. В литературата и езикознанието — отделяне на един елемент от речта с помощта на интонацията, повторението и др. // прил. емфатичен, емфатична, емфатично, мн. емфатични. Емфатично ударение. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
