Български тълковен речник

Резулат-Търсене в речника за буква "Е"


[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]
Дума Описание
евангелистка , мн. евангелистки, ж. Жена евангелист (във 2 знач.).
европеизирам европеизираш, несв. и св.; какво. Придавам вид, форма, свойствени на западноевропейските стандарти. - европеизирам се. Подлагам се на
егоистка , мн. егоистки, ж. Жена егоист.
еди-какво неопр. мест. Във възпроизведена реч - за специфициране на определено нещо от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. Все това слушам: еди-какво направил, еди-какво купил. - еди-какво си. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
единомишленик , мн. единомишленици, м. Лице, с което имаме единомислие.
едновременен едновременна, едновременно, мн. едновременни, прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия. // нареч. едновременно.
еж , ежът, ежа, мн. ежове, (два) ежа, м. Таралеж. // прил. ежов, ежова, ежово, мн. ежови.
езеро , мн. езера, ср. Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове. // прил. езерен, езерна, езерно, мн. езерни. Езерна вода.
езоповски езоповска, езоповско, мн. езоповски, прил. • Езоповски език. 1. Спец. В литературознанието - езикът на баснописците, чието основно средство е алегорията. 2. Писмена или устна реч, изпъстрена с думи, употребени в преносен смисъл, за да се замаскират мислите и преките аналогии.
екватор , мн. екватори, (два) екватора, м. Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно. // прил. екваторен, екваторна, екваторно, мн. екваторни. // прил. екваториален, екваториална, екваториално, мн. екваториални. Екваториален климат. Екваториална зона.
екзарх , мн. екзарси, м.1. Истор. В православната църква - глава на независима църква или на църковна област.2. Спец. Цивилно лице, избрано за почетен черковник.
екс- Първа съставна част на думи със значение бивш, напр. ексминистър, експрезидент, ексшампион.
експанзивен , експанзивна, експанзивно, мн. експанзивни, прил. Който бурно изявява своите чувства; несдържан, невъздържан, избухлив. Експанзивна натура. // същ. експанзивност, експанзивността, ж.
експерт , мн. експерти, м. Специалист, натоварен да даде заключение при разглеждане на въпрос, който е в неговите компетенции. // прил. експертен, експертна, експертно, мн. експертни. Експертен съвет. Експертна оценка.
експозиция , само ед. 1. Разполагане, подреждане на предмети за изложба; изложба. 2. Встъпителна част на литературно или музикално произведение, съдържаща мотивите, които по-нататък се разработват. 3. Светлинно облъчване на фотоматериала при снимане. // прил. експозиционен, експозиционна, експозиционно, мн. експозиционни (в 1 и 2 знач.).
екстрадирам , екстрадираш, несв. и св.; кого. Спец. Предавам по официален път престъпник на държавата, чийто гражданин е той. // същ. екстрадиране, ср. // същ. екстрадация, ж.
ексцесия , мн. ексцесии, ж. 1. Крайна проява, невъздържаност, излишество. 2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления.
електорат , само ед. 1. Спец. В правото - избирателно право. 2. Избирателите като цяло.
електрокар , мн. електрокари, (два) електрокара, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др.
електропровод , мн. електропроводи, (два) електропровода, м. Проводник за пренасяне на електрически ток на разстояние. // прил. електропроводен, електропроводна, електропроводно, мн. електропроводни. Електропроводна мрежа.
елипса , мн. елипси, ж. Спец. 1. В математиката - затворена крива линия, получена от пресичането на конус или цилиндър с плоскост. 2. В езикознанието - изпускане на част от изречение, която се подразбира.
емайлирам , емайлираш, несв. и св.; какво. Покривам с емайл. // прил. емайлиран, емайлирана, емайлирано, мн. емайлирани. Емайлирана тенджера.
емигрант , мн. емигранти, м. Лице, което се намира в емиграция. // прил. емигрантски, емигрантска, емигрантско, мн. емигрантски. Емигрантско семейство.
емляк , мн. емляци, (два) емляка, м. Остар. 1. Недвижим имот. 2. Данък върху недвижим имот. // прил. емлячен, емлячна, емлячно, мн. емлячни. Емлячни регистри.
ендоскоп , мн. ендоскопи, (два) ендоскопа, м. Уред за вътрешно изследване органите на човека (стомах, хранопровод, пикочен мехур и др.).
енклитика , мн. енклитики, ж. Спец. В езикознанието - дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума.
енцефалит , само ед. Спец. В медицината - инфекциозно възпаление на главния мозък.
епигон , мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтаря чужди идеи. // прил. епигонски, епигонска, епигонско, мн. епигонски.
епизод , мн. епизоди, (два) епизода, м. 1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в тая страна. 2. Част от художествено или музикално произведение с относителна самостоятелност и завършеност. Епизод от филма.
епически , епическа, епическо, мн. епически, прил. Който се отнася до епос.