| Дума |
Описание |
[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]
| евангелистка |
, мн. евангелистки, ж. Жена евангелист (във 2 знач.). |
| европеизирам |
европеизираш, несв. и св.; какво. Придавам вид, форма, свойствени на западноевропейските стандарти. - европеизирам се. Подлагам се на |
| егоистка |
, мн. егоистки, ж. Жена егоист. |
| еди-какво |
неопр. мест. Във възпроизведена реч - за специфициране на определено нещо от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. Все това слушам: еди-какво направил, еди-какво купил. - еди-какво си. За подсилване на неопределеността пред слушащия. |
| единомишленик |
, мн. единомишленици, м. Лице, с което имаме единомислие. |
| едновременен |
едновременна, едновременно, мн. едновременни, прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия. // нареч. едновременно. |
| еж |
, ежът, ежа, мн. ежове, (два) ежа, м. Таралеж. // прил. ежов, ежова, ежово, мн. ежови. |
| езеро |
, мн. езера, ср. Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове. // прил. езерен, езерна, езерно, мн. езерни. Езерна вода. |
| езоповски |
езоповска, езоповско, мн. езоповски, прил. • Езоповски език. 1. Спец. В литературознанието - езикът на баснописците, чието основно средство е алегорията. 2. Писмена или устна реч, изпъстрена с думи, употребени в преносен смисъл, за да се замаскират мислите и преките аналогии. |
| екватор |
, мн. екватори, (два) екватора, м. Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно. // прил. екваторен, екваторна, екваторно, мн. екваторни. // прил. екваториален, екваториална, екваториално, мн. екваториални. Екваториален климат. Екваториална зона. |
| екзарх |
, мн. екзарси, м.1. Истор. В православната църква - глава на независима църква или на църковна област.2. Спец. Цивилно лице, избрано за почетен черковник. |
| екс- |
Първа съставна част на думи със значение бивш, напр. ексминистър, експрезидент, ексшампион. |
| експанзивен |
, експанзивна, експанзивно, мн. експанзивни, прил. Който бурно изявява своите чувства; несдържан, невъздържан, избухлив. Експанзивна натура. // същ. експанзивност, експанзивността, ж. |
| експерт |
, мн. експерти, м. Специалист, натоварен да даде заключение при разглеждане на въпрос, който е в неговите компетенции. // прил. експертен, експертна, експертно, мн. експертни. Експертен съвет. Експертна оценка. |
| експозиция |
, само ед.
1. Разполагане, подреждане на предмети за изложба; изложба.
2. Встъпителна част на литературно или музикално произведение, съдържаща мотивите, които по-нататък се разработват.
3. Светлинно облъчване на фотоматериала при снимане. // прил. експозиционен, експозиционна, експозиционно, мн. експозиционни (в 1 и 2 знач.).
|
| екстрадирам |
, екстрадираш, несв. и св.; кого. Спец. Предавам по официален път престъпник на държавата, чийто гражданин е той. // същ. екстрадиране, ср. // същ. екстрадация, ж.
|
| ексцесия |
, мн. ексцесии, ж.
1. Крайна проява, невъздържаност, излишество.
2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления.
|
| електорат |
, само ед.
1. Спец. В правото - избирателно право.
2. Избирателите като цяло.
|
| електрокар |
, мн. електрокари, (два) електрокара, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др.
|
| електропровод |
, мн. електропроводи, (два) електропровода, м. Проводник за пренасяне на електрически ток на разстояние. // прил. електропроводен, електропроводна, електропроводно, мн. електропроводни. Електропроводна мрежа.
|
| елипса |
, мн. елипси, ж. Спец.
1. В математиката - затворена крива линия, получена от пресичането на конус или цилиндър с плоскост.
2. В езикознанието - изпускане на част от изречение, която се подразбира.
|
| емайлирам |
, емайлираш, несв. и св.; какво. Покривам с емайл. // прил. емайлиран, емайлирана, емайлирано, мн. емайлирани. Емайлирана тенджера.
|
| емигрант |
, мн. емигранти, м. Лице, което се намира в емиграция. // прил. емигрантски, емигрантска, емигрантско, мн. емигрантски. Емигрантско семейство.
|
| емляк |
, мн. емляци, (два) емляка, м. Остар.
1. Недвижим имот.
2. Данък върху недвижим имот. // прил. емлячен, емлячна, емлячно, мн. емлячни. Емлячни регистри.
|
| ендоскоп |
, мн. ендоскопи, (два) ендоскопа, м. Уред за вътрешно изследване органите на човека (стомах, хранопровод, пикочен мехур и др.).
|
| енклитика |
, мн. енклитики, ж. Спец. В езикознанието - дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума.
|
| енцефалит |
, само ед. Спец. В медицината - инфекциозно възпаление на главния мозък.
|
| епигон |
, мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтаря чужди идеи. // прил. епигонски, епигонска, епигонско, мн. епигонски.
|
| епизод |
, мн. епизоди, (два) епизода, м.
1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в тая страна.
2. Част от художествено или музикално произведение с относителна самостоятелност и завършеност. Епизод от филма.
|
| епически |
, епическа, епическо, мн. епически, прил. Който се отнася до епос.
|