| Дума |
Описание |
| е |
част. 1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и? 2. За подсилване на въпросителна дума. Е, как можеш да се разправяш с такъв човек? Е, какво ще правим сега? 3. За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице. Много е скъпа тая рокля. — Е. скъпа е, но е хубава. Много си сгрешила, като си постъпила така. —Е, да, сгреших... 4. В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания. — Е, чакам отговора Ви! — Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос. |
| е |
междум. 1. За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада. —Ее, прекаляваш! — Ее, то бива, бива, ама... 2. За израз на изненада. — Е! Чухте ли я какво каза! |
| еба |
ебеш, ебах, ебал. Разг. Грубо. Извършвам полов акт. // същ. ебане, мн. ебанета. |
| ебонит |
само ед. Твърда гума, получавана при вулканизацията на каучук със сяра, която се използва като изолационен материал. // прил. ебонитов, ебонитова, ебонитово, мн. ебонитови. |
| евакуация |
мн. евакуации, ж. Временно преместване на хора, ценности, дейности от един район в друг поради опасност от военни действия или природни бедствия. Евакуация на населението. // прил. евакуационен, евакуационна, евакуационно, мн. евакуационни. |
| евакуирам |
евакуираш, несв. и св.; какво/кого. Извършвам евакуация. — евакуирам се. Сам себе си евакуирам. През последното лято на войната се бяхме евакуирали в провинцията. |
| евала |
междум. Разг. За изразяване на възхищение, доволство, уважение или признание. |
| евангелие |
само ед. Част от Новия завет на Библията, съдържаща разкази за живота и учението на Исус Христос. // прил. евангелски, евангелска, евангелско, мн. евангелски. Евангелски текстове. |
| евангелизъм |
само ед. Християнско учение на протестантите, което изхожда само от текстовете на евангелието. |
| евангелист |
мн. евангелисти, м. 1. Всеки един от четиримата съставители на евангелието. 2. Лице, което изповядва евангелизма. // прил. евангелистки, евангелистка, евангелистко, мн. евангелистки. Евангелистка църква. |
| евангелистка |
мн. евангелистки, ж. Жена евангелист (във 2 знач.). |
| евентуален |
евентуална, евентуално, мн. евентуални, прил. Възможен при определени обстоятелства; вероятен, предполагаем, допустим. Той е евентуален мой заместник. // нареч. евентуално. // същ. евентуалност, евентуалността, ж. |
| евин |
евина, евино, мн. евини, прил. Който се отнася до Ева — първата жена според библейската легенда. • В евино облекло. Ирон. За жена — напълно гола. • Евин плаж. Плаж, на който жените са напълно голи, без бански. |
| евкалипт |
мн. евкалипти, (два) евкалипта, м. Вечнозелено широколистно тропическо дърво, което може да достига до гигантски размери. // прил. евкалиптов, евкалиптова, евкалиптово, мн. евкалиптови. Евкалйптово масло. |
| евнух |
мн. евнуси, м. Истор. В някои източни страни в миналото — скопен мъж, пазач на харем. |
| еволюирам |
еволюираш, несв. и св. Развивам се, търпя еволюция. |
| еволюция |
само ед. Процес на постепенно непрекъснато изменение, развитие. Еволюция на животинските видове. И аз претърпях еволюция. // прил. еволюционен, еволюционна, еволюционно, мн. еволюционни. Еволюционен процес. |
| еврика |
междум. За израз на радост от щастливо хрумване, неочаквано откритие. |
| евристика |
само ед. 1. Система на обучение, която цели учениците сами да достигат до научните знания. 2. Наука, която се занимава със закономерностите на човешкото мислене при достигане до открития. // прил. евристичен, евристична, евристично, мн. евристични. Евристичен подход. |
| европеизация |
само ед. Придобиване на европейски вид; европеизиране. |
| европеизирам |
европеизираш, несв. и св.; какво. Придавам вид, форма, свойствени на западноевропейските стандарти. - европеизирам се. Подлагам се на |
| евтаназия |
само ед. Спец. В медицината — безболезнена смърт, причинявана от лекар на безнадеждно болен по негово желание за спестяване на агонията или мъките. |
| евтин |
евтина, евтино, мн. евтини, прил. 1. Който има ниска цена, стойност. Купих от евтиния салам. Евтина кола. 2. Прен. Който няма никаква ценност, незначителен. Евтини удоволствия. Евтина слава. Евтина шега.// нареч. евтино. Купувам евтино. Много евтино искаш да ме излъжеш. |
| евтиния |
само ед. Разг. Състояние на евтин (в 1 знач.). В тоя град е голяма евтиния. |
| евфемизъм |
мн. евфемизми, (два) евфемизъма, м. Спец. Дума или израз, които се употребяват вместо други, неудобни в дадената ситуация, или груби, неприлични. Непрекъснато си служи с евфемизми. // прил. евфемистичен, евфемистична, евфемистично, мн. евфемистични. Евфемистичен израз. |
| евъргрийн |
мн. евъргрийни, (два) евъргрийна, м. Неостаряващ шлагер. |
| егида |
само ед. • Под егидата на (кого/какво). Под защитата, покровителството, ръководството (на някого или на някоя институция). Конференцията се организира под егидата на Атлантическия клуб. Под егидата на Световната здравна организация. |
| его |
само ед. Аз, собствената ми личност. |
| егоизъм |
само ед. Себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите. // прил. егоистичен, егоистична, егоистично, мн. егоистични. Егоистични цели. |
| егоист |
мн. егоисти, м. Човек, който проявява егоизъм. Той е голям егоист. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |