| Дума |
Описание |
| декоратор |
мн. декоратори, м. Човек, който декорира. |
| декорация |
мн. декорации, ж. 1. Декор. 2. Нещо, което служи за украса. Роклята е с оригинална декорация. |
| декорирам |
декорираш, несв. и св.; какво. Правя декорация. |
| декрет |
мн. декрети, (два) декрета, м. Постановление или разпоредба на върховната власт. |
| декстрин |
само ед. Спец. Съдържащ скорбяла продукт, който се употребява като лепило. // прил. декстринов, декстринова, декстриново, мн. декстринови. |
| декупаж |
само ед. Техника за украса на предмети (дървени, стъклени, порцеланови и др.) чрез залепване на декоративни картинки или елементи. |
| делба |
мн. делби, ж. Разделяне на нещо общо - имот, наследство и др. |
| делва |
мн. делви, ж. Голям глинен съд, обикновено с две дръжки. |
| делегат |
мн. делегати, м. Избран или назначен представител, който е упълномощен от колектив, организация или държава. Делегат на конференция. // прил. делегатски, делегатска, делегатско, мн. делегатски. Делегатска карта. |
| делегация |
мн. делегации, ж. Група делегати. Правителствена делегация. |
| делегирам |
делегираш, несв. и св.; кого. Изпращам като делегат. • Делегирам права. Упълномощавам. |
| дележ |
само ед. 1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки. 2. Делба. |
| деление |
мн. деления, ср. 1. Разделяне на части. Деление на литературата по жанрове. 2. Разстоянието между две черти от скалата на измервателен уред. Температурата се повиши с още две деления. 3. Аритметично действие, при което се установява колко пъти една величина се съдържа в друга. 4. Безполово размножаване на простите организми. |
| делибашия |
мн. делибашии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който извършвал грабежи и насилия. 2. Прен. Буен, разпуснат човек. |
| деликатен |
деликатна, деликатно, мн. деликатни, прил. 1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек. 2. Който има нежна, изящна външност. Деликатно лице. 3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. Деликатна кожа. 4. Който изисква внимателно, тактично отношение. Деликатен въпрос. // същ. деликатност, деликатността, ж. |
| деликатес |
мн. деликатеси, м. Изискано, специално приготвено или рядко ястие или пиене. Месни деликатеси. // прил. деликатесен, деликатесна, деликатесно, мн. деликатесни. Деликатесен магазин. |
| делим |
делима, делимо, мн. делими, прил. Който може да се дели. // същ. делимост, делимостта, ж. |
| делимо |
мн. делими, ср. Спец. В математиката - число или величина, които се делят. |
| делириум |
само ед. 1. Спец. В медицината — състояние на умопомрачение, свързано с халюцинации, непроизволни двигателни действия, конвулсии и др. 2. Прен. Силна възбуда, приличаща на лудост. |
| делитба |
мн. делитби, ж. 1. Поделяне на имущество; делба. 2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение. // прил. делитбен, делитбена, делитбено, мн. делитбени. Делитбен признак. |
| делител |
делителят, делителя, мн. делители, (два) делителя, м. Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число. |
| делия |
мн. делии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който се занимава с грабежи и насилия. 2. Разг. Буен човек. |
| делко |
мн. делка, ср. Спец. Уред за запалване на горивната смес в двигателите с вътрешно горене чрез подаване на електрическа искра. |
| делник |
мн. делници, (два) делника, м. Ден, в който се работи.// прил. делничен, делнична, делнично, мн. делнични. • В делник и в празник. Постоянно. • Не зная ни делник, ни празник. Работя непрекъснато, без почивка. |
| дело |
мн. дела, ср. 1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела. 2. Само ед. Съвкупност от дейността на много хора, обикновено с важна цел. Всенародно дело. 3. Кръг от знания, специалност. Военно дело. Банково дело. 4. Реална проява, постъпка. Не на думи, а на дело. Направих още едно добро дело. 5. Нещо, което е осъществено в резултат на положени от отделна личност или от обществото усилия. Живот и дело на някого. 6. Съдебен процес. Бракоразводно дело. 7. Съвкупност от документи, отнасящи се към едно лице или един проблем. Прикрепих документа към делото му. • Превръщам в живо дело. Осъществявам, реализирам. • На дело. На практика, в действителност. |
| делови |
делова, делово, мн. делови, прил. 1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек. 2. Който се отнася до енергичен, умел, практичен човек. Делово изказване. 3. Който се отнася към обществена, служебна заетост. Делово писмо. 4. Който се отнася до уменията да се върши някаква работа или да се организира. Делови качества. 5. Който включва ръководни дейци от сферата на икономиката и политиката. Делови среди. • Делова част. Първа част от работата на някакъв форум, която включва откриването, основния доклад, разискванията по него и др. • Делови президиум. Група хора, включваща известни личности, която пряко ръководи някакъв форум. |
| деловит |
деловита, деловито, мн. деловити,прил. 1. Енергичен, похватен, който бързо се справя с работата си; делови (в 1 знач.). 2. Който е в кратка, сбита форма, по същество. Деловити срещи. // същ. деловитост, деловитостта, ж. |
| деловодител |
деловодителят, деловодителя, мн. деловодители, м. Длъжностно лице, което се занимава със съхраняване и водене на служебни книжа и преписки. |
| деловодство |
само ед. 1. Водене на служебна преписка и съхраняване на книжата на учреждение. 2. Отдел в учреждение, който се занимава с водене и съхраняване на книжа и преписки. 3. Помещение, в което работи такъв отдел. |
| делопроизводство |
само ед. Деловодство (в 1 знач.). |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
