| Дума |
Описание |
| действителен |
действителна, действително, мн. действителни, прил. 1. Който съществува в действителността; реален, истински. Действителен свят. 2. Който е в сила; валиден. Действителни бюлетини. 3. Спец. В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. Действителен залог. // същ. действителност, действителността, ж. Съвременна действителност. • В действителност. Както е наистина, действително. |
| действувам |
действуваш, несв. Действам. |
| дек |
декът, дека, мн. декове, (два) дека, м. Музикална уредба, която прави и разчита запис на аудиокасета и свързана с усилвател, позволява прослушването му. |
| дека- |
Първа съставна част на сложни думи, която означава десет: декастих, декалитър, декатон и др. |
| декаграм |
мн. декаграми, (два) декаграма, м. Мярка за тежина, равна на десет грама. |
| декада |
мн. декади, ж. 1. Промеждутък от време, обхващащ десет дни; десетдневка. 2. Съвкупност от десет еднакви предмета, лица и др. |
| декадент |
мн. декаденти, м. Последовател на декадентството. // прил. декадентски, декадентска, декадентско, мн. декадентски. |
| декадентство |
само ед. Течение в литературата и изкуството, зародило се в края на ХIХ в., което се стреми към краен индивидуализъм и естетизъм. |
| декалитър |
мн. декалитри, (два) декалитра, м. Мерна единица за вместимост, равна на десет литра. |
| декан |
мн. декани, м. Ръководител на факултет във висше учебно заведение.// прил. декански, деканска, деканско. мн. декански. |
| деканат |
мн. деканати, (два) деканата, м. Управление на факултет, ръководен от декан. |
| декар |
мн. декари, (два) декара, м. Мерна единица за повърхност, равна на десет ара (или 1 000 кв. м). |
| деквалификация |
само ед. Изгубване на квалификацията. |
| деквалифицирам |
деквалифицираш, несв. и св.; кого. Правя някого да загуби квалификацията си. — деквалифицирам се. Изгубвам собствената си квалификация. |
| декември |
неизм. Последният дванадесети месец от календарната година. // прил. декемврийски, декемврийска, декемврийско, мн. декемврийски. |
| декламатор |
мн. декламатори, м. Лице, което декламира. // прил. декламаторски, декламаторска, декламаторско, мн. декламаторски. |
| декламация |
мн. декламации, ж. 1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели. 2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат стихове. 3. Прен. Говорене с приповдигнат тон. |
| декламирам |
декламираш, несв. и св. Правя декламация (в 1 и 3 знач.). |
| декларативен |
дакларативна, декларативно, мн. декларативни, прил. Който има форма на декларация. Декларативен тон. // същ. декларативност, декларативността, ж. |
| декларатор |
мн. декларатори, м. Лице, което декларира нещо. |
| декларация |
мн. декларации, ж. 1. Официално или тържествено изявление, обикновено с програмен характер. 2. Решително и твърдо изявление. 3. Документ с официален характер, който удостоверява някакви факти и сведения. Декларация за имотно състояние. Митническа декларация. |
| декларирам |
декларираш, несв. и св. Правя декларация. |
| декласирам |
декласираш, несв. и св.; кого/какво. 1. Отделям от класата или съсловието. 2. Спец. В спорта — отстранявам от класиране поради неспазване на някакви изисквания. |
| декодер |
мн. декодери, (два) декодера, м. Устройство, в което от пълния цветен телевизионен сигнал се получават основните цветни сигнали. |
| деколте |
мн. деколтета, ср. 1. Изрязан отвор в горната част на дреха около врата, който открива шията или раменната част на тялото. Рокля с дълбоко деколте. Остро деколте. 2. Част от тялото, която обхваща гърдите, раменете, шията. 3. Изрязана предна горна част на обувка. |
| деколтирам |
деколтираш, несв. и св. Правя деколте (в 1 знач.). |
| декомпенсация |
само ед. Спец. В медицината — състояние, при което орган или цял организъм не може да изпълнява нормалните си функции. |
| декомпозирам |
декомпозираш, несв. и св. 1. Разлагам на съставни части. 2. Спец. Развалям влакова композиция. |
| декор |
мн. декори, (два) декора, м. 1. Подвижни изображения, предназначени за театрална сцена. 2. Прен. Нещо, което придава хубав, тържествен вид. Високите заснежени върхове бяха чудесен декор за снимките. |
| декоративен |
декоративна, декоративно, мн. декоративни, прил. 1. Който се използва за украса. Декоративно пано. 2. Който се отнася до декорация на сцена. 3. Ефектен, показен. // същ. декоративност, декоративността, ж. • Декоративна кокошка. Порода дребни, пъстроцветни кокошки. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
