| Дума |
Описание |
| дегустатор |
мн. дегустатори, м. Спец. Специалист по дегустация. |
| дегустация |
мн. дегустации, ж. Определяне качествата на хранителни продукти или напитки чрез опитване. В механата организират дегустация на вина. |
| дегустирам |
дегустираш, несв. и св.; какво. Извършвам дегустация. |
| дедукция |
мн. дедукции, ж. Начин на разсъждение, при който новото умозаключение се извежда по логически път от общите положения към частните случаи. // прил. дедуктивен, дедуктивна, дедуктивно, мн. дедуктивни. Дедуктивен метод. // същ. дедуктивност, дедуктивността, ж. |
| деен |
дейна, дейно, мн. дейни, прил. 1. Който активно работи; енергичен. Деен човек. 2. Който се характеризира с активна работа. Дейно участие. |
| деепричастие |
мн. деепричастия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци. |
| дееспособен |
дееспособна, дееспособно, мн. дееспособни, прил. Който има способност да работи. Дееспособен човек. // същ. дееспособност, дееспособността, ж. |
| деец |
мн. дейци, м. Лице, което извършва активна работа в някаква обществена област. Виден политически деец. Културни дейци. |
| дежурен |
дежурна, дежурно, мн. дежурни, прил. 1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин. 2. Който е свързан с дежурство. Дежурно помещение. 3. Прен. Разг. Който често се използва, в постоянна готовност е. Дежурно оправдание. |
| дежурство |
мн. дежурства, ср. Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство. |
| дежуря |
дежуриш, мин. св. дежурих, мин. прич. дежурил, несв. 1. Изпълнявам дежурство. 2. Прен. Разг. Дълго време стоя при някого или нещо с определена цел. |
| дезертирам |
дезертираш, несв. и св. 1. Самоволно напускам военна служба. 2. Прен. Отказвам се от изпълнението на някакво задължение. |
| дезертьор |
мн. дезертьори, м. Човек, който дезертира. |
| дезертьорство |
мн. дезертьорства, ср. Проява на дезертьор. |
| дезинсекция |
само ед. Спец. Унищожаване на вредни насекоми. |
| дезинтересирам се |
дезинтересираш се, несв. и св. Преставам да се интересувам. |
| дезинфектирам |
дезинфектираш, несв. и св. Извършвам дезинфекция. |
| дезинфекцирам |
дезинфекцираш, несв. и св. Дезинфектирам. |
| дезинфеция |
мн. дезинфекции, ж. Унищожаване на болестотворни микроби извън организма със специални средства. // прил. дезинфекционен, дезинфекционна, дезинфекционно, мн. дезинфекционни. |
| дезинформирам |
дезинформираш, несв. и св.; кого. Въвеждам в заблуждение, като давам лъжлива информация. |
| дезодорант |
мн. дезодоранти, (два) дезодоранта, м. Козметично средство за обезмирисяване на тялото. |
| дезодорирам |
дезодорираш, несв. и св.; какво/кого. Обезмирисявам с напръскване с дезодорант. — дезодорирам се. Обезмирисявам се чрез напръскване с дезодорант. |
| дезорганизация |
мн. дезорганизации, ж. Разстройство на организацията, нарушаване на реда или дисциплината. |
| дезорганизирам |
дезорганизираш, несв. и св. Провеждам дезорганизация. |
| дезориентация |
мн. дезориентации, ж. 1. Изгубване на посоката на движение или на знанието за положение в пространството. 2. Прен. Състояние на неосведоменост и обърканост. |
| дезориентирам |
дезориентираш, несв. и св. Лишавам от правилна ориентация; заблуждавам. |
| дейност |
дейността, мн. дейности, ж. Съвкупност от действия в някаква област; работа. Обществена дейност. Умствена дейност. |
| действам |
действаш, несв. 1. Върша някакво действие. Ръцете ми действат автоматично. 2. Проявявам се по определен начин; постъпвам. Действаш прибързано. 3. За организъм или механизъм - функционирам, работя. Всички системи в самолета действат нормално. 4. На кого/какво. Оказвам влияние, въздействам. Това лекарство не ми действа. 5. За закон, нормативен акт - в сила съм, важа. От известно време действа нов закон за движение по пътищата. 6. Жарг. Кого. Принуждавам да върши това, което искам |
| действен |
действена, действено, мн. действени. прил. 1. Който е способен да действа; деен. енергичен. 2. Който оказва въздействие. Действен образ. // същ. действеност, действеността, ж. |
| действие |
мн. действия, ср. 1. Проява на някаква енергия, функциониране на нещо. Всяко действие има равно по сила противодействие. 2. Извършване на нещо, постъпка. Самоволни действия. 3. Резултат от въздействие върху нещо. Лекарството има много бързо действие. 4. Съвкупност от събития, за които се говори. Действието в романа става в Средновековието. 5. Относително завършена част на драматично произведение. Трагедия в пет действия. 6. Валидност, задължителност на нормативен акт. 7. Основен вид математическо изчисление (събиране, изваждане, умножение и деление). • Глаголно действие. Действие или състояние, означено от глагол. • Военни действия. Война. • Коефициент на полезно действие. Отношение между изразходваната от една машина енергия и получената енергия, като винаги е по-малко от единица. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
