| Дума |
Описание |
| двукратен |
двукратна, двукратно, мн. двукратни, прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване. |
| двукрил |
двукрила, двукрило, мн. двукрили, прил. 1. Който е с две крила. Двукрил гардероб. 2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има двойка ципести криле. Мухите, комарите и други насекоми са двукрили. |
| двукрилен |
двукрилна, двукрилно, мн. двукрилни, прил. Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец. |
| двуличен |
двулична, двулично, мн. двулични, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка. |
| двуличие |
само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие. |
| двуличник |
мн. двуличници, м. Двуличен човек; лицемер. |
| двуличнича |
двуличничиш, мин. св. двуличничих, мин. прич. двуличничил, несв. Проявявам двуличие. |
| двусмислен |
двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор. // същ. двусмисленост, двусмислеността, ж. |
| двусмислица |
мн. двусмислици, ж. Двусмислено изречение или съчетание. |
| двуцевка |
мн. двуцевки, ж. Ловна пушка с две цеви. |
| двучлен |
мн. двучлени, (два) двучлена, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином. |
| двучленен |
двучленна, двучленно, мн. двучленни, прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия. |
| де |
съюз и нареч. Разг. Къде. Де отиде? |
| де |
част. Разг. 1. За подчертаване или отричане. Де да знам, че ме търсиш1. Де да можех и аз да дойда. 2. За подкана, подтикване. Върви де! 3. За поясняване, уточняване. Мария, сестра ми де, го е видяла. • Е, де! За израз на несъгласие, укор. недоволство. • Ха де! За израз на подкана, подтикване, предизвикателство. |
| де- |
(дез-) Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам, дезинфектирам, демобилизирам, демонтирам и др. |
| де-гиди |
част. Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава! |
| дебаркирам |
дебаркираш, несв. и св. Спец. За военни части — слизам на брега, за да предприема военни действия. |
| дебати |
само мн. Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати. |
| дебатирам |
дебатираш, несв. и св. Провеждам дебати; разисквам, обсъждам. |
| дебел |
дебела, дебело, мн. дебели, прил. 1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер. 2. Чиито размери надвишават средните. С дебели букви. Дебели вежди. 3. Който е наслоен в голямо количество. Дебел пласт грим. Падна дебел сняг. 4. Който има тлъстини повече от нормалното. Дебела жена. 5. Който има определена дебелина. Стената е дебела 15 сантиметра. 6. Прен. За думи, изрази и др. — обиден, неприличен, груб. Дебела шега. Дебела лъжа. • Дебела глава. 1. Упорит, непреклонен човек. 2. Човек, който трудно възприема и разбира. |
| дебелак |
мн. дебелаци, м. Пренебр. 1. Дебел човек. 2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек. |
| дебелан |
мн. дебелановци, м. Ирон. Дебел, затлъстял човек. |
| дебелея |
дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебелял, несв. Ставам дебел; пълнея. |
| дебелина |
мн. дебелини, ж. 1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелината на иглите. 2. Само ед. Качество на дебел; пълнота. 3. Само мн. Горната месеста част на бедрата. |
| дебелоглав |
дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр. 1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит. 2. Който трудно схваща; глупав. |
| дебелоглавие |
само ед. Пренебр. Прекалена упоритост, твърдоглавие. |
| дебелоглавщина |
само ед. Пренебр. Дебелоглавие. |
| дебелокож |
дебелокожа, дебелокожо, мн. дебелокожи, прил. 1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно. 2. Прен. Пренебр. За човек — който не проявява чувства: безчувствен, безочлив. |
| дебелоок |
дебелоока, дебелооко, мн. дебелооки, прил. Пренебр. Който няма срам, прекалено дързък, нахален, нагъл. |
| дебит |
само ед. Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
