| Дума |
Описание |
| дюшеме |
мн. дюшемета, ср. Дъсчен под. |
| дявам |
дяваш, несв. и дяна, св. Разг. 1. Какво. Слагам, поставям, турям. Къде дяна ключа? 2. Какво. Прахосвам. Къде дяна толкова пари? — дявам се/дяна се. Разг. Скривам се, загубвам се. Къде се дяна тая кокошка? |
| дявол |
мн. дяволи, (два) дявола, м. 1. Според религиите представи — антипод на Бога, въплъщение на злото; сатана. 2. Разг. Хитрец, измамник. Той е голям дявол. Тя е голям дявол. // прил. дяволски, дяволска, дяволско, мн. дяволски. • Върви/иди по дяволите. Върви си, махай се. • Дърпам дявола за опашката. Предизвиквам някого, излагам се на риск. • Малкият дявол. Разг. По-малкото зло. • По-черен от дявола. Прекалено лош. |
| дяволит |
дяволита, дяволито, мн. дяволити, прил. 1. Който умее да се шегува, често се закача; хитър, закачлив, остроумен. Дяволита мома. 2. Който е израз на хитрост, лукавство, остроумие. Дяволит смях. // същ. дяволитост, дяволитостта, ж. |
| дяволия |
мн. дяволии, ж. 1. Хитрина, шега, закачка. 2. Нещо странно, непознато, неизвестно или трудноразбираемо. Тая дяволия не иска да пише. |
| дяволувам |
дяволуваш, несв. Разг. Проявявам се като дявол (във 2 знач.); хитрувам. |
| дяволщина |
мн. дяволщини, ж. Остар. Дяволия. |
| дядо |
мн. дядовци и деди, ср. 1. С мн. дядовци. Мъж по отношение на своите внуци. Моят дядо беше учител. 2. С мн. дядовци. Стар човек; старец. В селото бяха останали само дядовци и баби. 3. Разг. Тъст и обръщение към тъст. 4. Разг. Почтително обръщение към духовни лица. Дядо попе. 5. Само мн.: деди. Прадеди, родоначалници, предшественици. // прил. дядов, дядова, дядово, мн. дядови. • Дядо Мраз/Дядо Коледа. Старец, който носи коледни или новогодишни подаръци, обикн. на децата. • Дядо Иван. Разг. Истор. Русия. |
| дякон |
мн. дякони, м. Спец. Църковен служител — помощник на свещеник, който участва в службата, но няма право сам да извършва богослужение. // прил. дяконов, дяконова, дяконово, мн. дяконови. |
| дял |
делът, дела, мн. дялове, (два) дяла, м. 1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне. Дял от имот. 2. Отделна част от книга, наука, закон и др. Дял първи. Граматиката е дял от науката за езика. 3. Спец. Внесен от някого капитал в акционерно дружество и под., който носи съответстваща печалба. 4. Прен. Само ед. Орис, съдба. Такъв бил делът ми. // прил. дялов, дялова, дялово, мн. дялови (в 3 знач.). Дялово участие. |
| дялам |
дялаш, несв.; какво. С помощта на инструменти отделям постепенно частици от някакъв материал, за да му придам желаната форма. Дялам дърво. Дялам мрамор. |
| дялвам |
дялваш, несв. и дялна, св. Дялам веднъж. |
| дялна |
делнеш, мин. св. дялнах, мин. прич. дялнал, св. — вж. дялвам. |
| дяна |
денеш, мин. св. дянах, мин. прич. дянал, св. — вж. дявам. |
| Първа << 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 >> Последна |
