| Дума |
Описание |
| дважди |
нареч. Остар. Дваж. |
| двама |
числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-два-ма/двама-трима. Няколко, но малко на брой лица. • Дето двама и той трети. За човек, който се меси във всичко, обикн. без да е желан. • Служа на двама господари. Угоднича на две враждуващи страни. |
| двамина |
числ. Разг. Двама. |
| дванадесетопръстник |
мн. дванадесетопръстници, (два) дванадесетопръстника, м. Дванайсетопръстник. |
| дванайсетопръстник |
мн. дванайсетопръстници, (два) дванайсетопръстника, м. Спец. Горният край на тънките черва, в който продължава храносмилането. |
| двери |
само мн. Остар. Врата, порта. • Царски двери. Средни врати в олтар на църква. |
| двигател |
двигателят, двигателя, мн. двигатели, (два) двигателя, м. 1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, привеждаща в движение нещо. Двигател с вътрешно горене. Автомобилът спря поради повреда в двигателя. 2. Прен. Сила, която подтиква развитието в някаква област. Интересното хрумване е двигател на откритията. |
| двигателен |
двигателна, двигателно, мн. двигателни, прил. 1. Който привежда нещо в движение. Двигателни нерви. 2. Който спомага за развитието в някаква област. Двигателни сили на обществото. 3. Който се отнася до движение. Двигателни навици. |
| движа |
движиш, мин. св. движих, мин. прич. движил, несв.; какво. 1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата. 2. Мърдам някаква част на тялото си, шавам. Не мога да движа ръката си. 3. Привеждам нещо в действие. Пружината движи часовниковия механизъм. 4. Прен. Причинявам, подтиквам проява или действие. Движеше го омразата. 5. Прен. Направлявам нещо, съдействам за развитието му. Науката движи човешкия прогрес. Движа някакъв въпрос. 6. Жарг. В любовни отношения съм. С коя движиш сега? |
| движение |
мн. движения, ср. 1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие. 2. Всяко преместване или изменение. Движение на Земята около Слънцето, Въртеливо движение. 3. Изменение в положението на тялото. Несръчно движение. 4. Преместване на превозни средства и хора. Улично движение. 5. Оживеност, напрегнатост, динамизъм. В романа няма движение. 6. Обществена дейност с определени цели. Движение за защита на животните. 7. Разг. Разходка привечер в центъра на малко населено място. 8. Само ед. Изменение в количеството или стойността на нещо. Движение на цените. |
| движим |
движима, движимо, мн. движими, прил. Който може да бъде преместван или движен. Движимо имущество. // същ. движимост, движимостта, ж. |
| двоен |
двойна, двойно, мн. двойни, прил. 1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист. 2. Който е два пъти по-голям. Двойна порция. Двойна доза. 3. Двуличен, двойствен. Двойна игра. 4. Който е извършен два пъти. Скок с двойно превъртане. • Двойна пневмония. Спец. Пневмония, която засяга и двете части на белия дроб.
• Двойна звезда. Две звезди, които се движат заедно в пространството и изглеждат като една. • Двоен дикиш. Повторно извършване на някаква дейност. • Меря с двоен аршин. Преценявам с различен критерий еднакви прояви на различни хора. |
| двоеточие |
мн. двоеточия, ср. Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, банани, ягоди, кайсии. |
| двоица |
числ. Остар. Двама. |
| двоичен |
двоична, двоично, мн. двоични, прил. • Двоична бройна система. Бройна система от числа, която си служи само с две различни цифри, обикновено 0 и 1, и се използва в компютрите. |
| двойка |
мн. двойки, ж. 1. Цифрата на числото две. 2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания. 3. Нещо, което съдържа два еднакви елемента или предмета. Акробатическа двойка. Любовна двойка. Двойка кюфтета. 4. Карта за игра с два знака. Двойка купа. 5. Разг. Название на нещо, обикновено превозно средство, обозначено с номер две. С двойката ще стигнеш до центъра. |
| двойкаджия |
мн. двойкаджии, м. Разг. Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик. |
| двойник |
мн. двойници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен двойник. |
| двойствен |
двойствена, двойствено, мн. двойствени, прил. 1. Който се проявява в две страни, противоречив. Двойствено решение. Двойствено отношение. 2. Който е неискрен, двуличен. Двойствена игра. Двойствен живот // същ. двойственост, двойствеността, ж. • Двойствено число. Спец. В граматиката — форма, която се отнася към две лица или два предмета. |
| двор |
дворът, двора, мн. дворове или двори и дворища, (два) двора, м. Ограден участък около постройка. В двора растеше огромен орех. Стопански двор. // прил. дворен, дворна, дворно, мн. дворни. • Заден двор. Място, където не всичко е подредено; нещо запуснато. |
| двор |
дворът, двора, мн. дворове, (два) двора, м. Остар. Монархът и приближените му лица. Императорски двор. |
| дворец |
мн. дворци, (два) двореца, м. 1. Голямо и красиво здание, в което живее монархът с приближените си. 2. Двор. 3. Голяма и красива сграда, която впечатлява с архитектурата си. Дворец на спорта. // прил. дворцов, дворцова, дворцово, мн. дворцови. Дворцов готвач. |
| дворянин |
мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски къщи. |
| дворянство |
само ед. Истор. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление. |
| двоумение |
мн. двоумения, ср. Състояние на нерешителност, раздвоеност; колебание. След дълги двоумения реши да тръгва. |
| двоумя се |
двоумиш се, мин. св. двоумих се, мин. прич. двоумил се. несв. Не мога със сигурност да реша как да постъпя; колебая се. Двоумя се кога да замина — утре или вдругиден. |
| двояк |
двояка, двояко, мн. двояки, прил. 1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение. 2. Който има противоречив характер, двойствен. Двояк смисъл. // същ. двоякост, двоякостта, ж. |
| дву- |
Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен, двуместен и др. |
| двубой |
двубоят, двубоя, мн. двубои, (два) двубоя, м. Борба, състезание, надпревара между две страни. Спортен двубой. • Словесен двубой. Оживен спор. |
| двуколка |
мн. двуколки, ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
