| Дума |
Описание |
| данък |
мн. данъци, (два) данъка, м. Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи. Данък върху общия доход. Данък добавена стойност. // прил. данъчен, данъчна, данъчно, мн. данъчни. Данъчен служител. Данъчна система. Данъчни власти. • Плащам данък {на нещо). Разг. Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. • Не плащам данък обществено мнение. Разг. Не се съобразявам с мнението на останалите за поведението ми. |
| данъкоплатец |
мн. данъкоплатци, м. Гражданин на страна, който плаща данъци. Не всички данъкоплатци са се издължили навреме. |
| дар |
дарът, дара, мн. дарове или дари, (два) дара, м. 1. Нещо, дадено в знак на благодарност или добри чувства; подарък. Богат дар. 2. Нещо, което се дава от младоженката на близките и познатите, дошли на сватбеното тържество. 3. Способност, дарба, талант. Поетичен дар. 4. Природни дадености, нещо хубаво, полезно, ценно. Подземните богатства са ценен природен дар. • Дар слово. Способност да се говори добре, красноречиво. |
| дарак |
мн. дараци, (два) дарака, м. 1. Машина с валяци, снабдени със зъбци, която се използва за влачене на вълна, памук, лен и др. 2. Сграда, в която има такава машина. |
| даракчийница |
мн. даракчийници, ж. Работилница, в която е монтиран дарак за влачене на вълна, памук и др. |
| даракчия |
мн. даракчии, м. Лице, което работи на дарак (в 1 знач.). // прил. даракчийски, даракчийска, даракчийско, мн. даракчийски. |
| дарба |
мн. дарби, ж. Вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант. Музикални дарби. Ясновидска дарба. |
| дарение |
мн. дарения, ср. 1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения. 2. Спец. Договор, с който безвъзмездно на друго лице се преотстъпват пари и имущества. |
| дарител |
дарителят, дарителя, мн. дарители, м. Лице, което прави дарение. Средствата се разпределят според желанието на дарителя. |
| дарителка |
мн. дарителки, ж. Жена дарител. |
| дармадан |
нареч. Разг. Разхвърляно, разтурено. Вкъщи е дармадан. |
| дармон |
мн. дармони, (два) дармона, м. Диал. Решето с едри дупки. |
| дармояд |
мн. дармояди, м. Пренебр. Човек, който живее за чужда сметка, даром; готован. |
| дармоядец |
мн. дармоядци, м. Дармояд. |
| дарование |
мн. дарования, ср. 1. Дарба, талант. Актьорско дарование. 2. Човек, който притежава дарба. Конкурс за млади певчески дарования. |
| даровит |
даровита, даровито, мн. даровити, прил. Който притежава дарование; талантлив, способен. Даровит художник. // същ. даровитост, даровитостта, ж. |
| даром |
нареч. 1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам. 2. Без труд, без усилия. Свободата даром не се дава. • Ям даром хляба на някого. Незаслужено се облагодетелствам; получавам, без да давам, |
| дарувам |
даруваш, несв. Остар. Дарявам. |
| даря |
дариш, мин. св. дарих, мин. прич. дарил, св. — вж. дарявам. |
| дарявам |
даряваш, несв. и даря, св. 1. Кого, с какво. Давам дар. Дари всички гости с хубави кърпи. 2. Какво, на кого/какво. Давам дарение. Дарявам пари на манастир. 3. Кого. Давам природни качества, талант. Природата го в дарила с тънък усет за красивото. |
| даскал |
мн. даскали, м. 1. Остар. Учител. 2. Разг. Пренебр. Учител. 3. Разг. Ученик. // прил. даскалски, даскалска, даскалско, мн. даскалски. Даскалски манталитет. • Иди да си вземеш парите от даскала, който те е учил. Ирон. Нищо не знаеш, много грешиш. • Даскалска поезия. Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на XIX век и посветени на просветата, училището, учителите и др. |
| даскалица |
мн. даскалици, ж. Жена даскал. |
| дата |
мн. дати, ж. 1. Точно означен момент, календарно време на някое събитие. На коя дата е рожденият ти ден? Коя дата сме днес? 2. Важно събитие. Паметна дата. 3. Знак, който посочва момента на написване на нещо. Молбата е без дата. |
| датирам |
датираш, несв. и св. 1. Какво. Установявам датата на някакъв факт или възрастта на някакъв обект. Датирам археологическа находка. 2. Водя началото си от определен момент. Някои обичаи датират от езическия период. |
| датчик |
мн. датчици, (два) датчика, м. Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или явление. |
| даул |
мн. даули, (два) даула, м. Диал. Тъпан. |
| дафина |
само ед. Разг. Лаврово дърво. // прил. дафинов, дафинова, дафиново, мн. дафинови. • Дафинов лист. Лист от лаврово дърво, който се използва като подправка за ястие. |
| дача |
мн. дачи, ж. Вила. // прил. дачен, дачна, дачно, мн. дачни. |
| даяк |
само ед. Разг. Бой. Ще ядеш даяк. |
| дваж |
нареч. Два пъти. Ако си сам, работата е дваж по-тежка. • Дваж-триж/веднъж-дваж. Няколко пъти. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
