Български тълковен речник

Вече съдържа около 22000 думи.

Буква Д - 1334 думи

Дума Описание
далия мн. далии, ж. Градинско цвете с красиви цветове; гергина.
далматинец мн. далматинци, (два) далматинеца, м. 1. Жител на Далмация. 2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог.
далновиден далновидна, далновидно, мн. далновидни, прил. 1. Който предусеща развитието на нещо в бъдещето. Далновиден човек. 2. Който е съобразен с предвиждане на по-нататъшни събития. Далновидна политика. // същ. далновидност, далновидността, ж.
далтонизъм само ед. Недостатък на зрението, изразяващ се в неспособност да се различават някои цветове, предимно червеният и зеленият.
далтонист мн. далтонисти, м. Лице, което страда от далтонизъм.
дам дамът, дама, мн. дамове, (два) дама, м. Диал. Обор.
дам дадеш, мин. св. дадох, мин. прич. дал, св. — вж. давам.
дама мн. дами, ж. 1. Интелигентна, представителна или добре облечена жена. Светска дама. 2. Госпожа, жена. Моля всички дами да седнат. 3. Жена, която танцува с някого. След танца изпрати дамата си до мястото и. 4. Карта за игра с изображение на жена; мома. Дама купа. 5. Шахматна фигура, която има най-големи възможности за движение по игралното поле; царица
дама само ед. 1. Вид игра за двама с фигури в два цвята, които се подреждат и движат върху плоскост с начертани четириъгълници. 2. Вид детска игра, при която се хвърля камъче в начертани полета и се скача в тях по определена схема.
дамаджана мн. дамаджани, ж. Голям стъклен съд за течности, обикновено оплетен отвън и с дръжка.// същ. умал. дамаджанка, мн. дамаджанки, ж. Пазя една дамаджанка е хубаво вино.
дамазлък само ед. Разг. 1. Нещо, което е домашно производство, а не купено. 2. Животно за разплод. Ще оставя най-хубавата овца за дамазлък.
дамаска мн. дамаски, ж. Здрав плат, който се използва за тапицерия на мебели.
дамаскин мн. дамаскини, (два) дамаскина, м. 1. Религиозен сборник с поучителни слова. 2. Проповед, на която се чете такова слово. // прил. дамаскински, дамаскинска, дамаскинско, мн. дамаскински. Дамаскинска книжнина.
дамаскинар дамаскинарят, дамаскинаря, мн. дамаскинари. м. Съставител, преводач или преписвач на дамаскини.
дамга мн. дамги, ж. 1. Остар. Печат. 2. Петно, белег, следа.
дамгосам дамгосаш, св. — вж. дамгосвам.
дамгосвам дамгосваш, несв. и дамгосам, св. 1. Какво/кого. Поставям отпечатък, дамга. Дамгосаха всички свои коне. 2. Прен. Разг. Кого. Нарочвам за някакъв, набеждавам. 3. Разг. Какво. Изцапвам, правя на петна.
дамоклев дамоклева, дамоклево, мн. дамоклеви, прил. • Дамоклев меч. Непосредствена, надвиснала голяма опасност.
дамски дамска, дамско, мн. дамски, прил. 1. Който се отнася до дама, (в 1 знач.). 2. Който е предназначен за жени. Дамско облекло. 3. Който се отнася до обслужване на жени. Дамски шивач. 4. Който се състои от жени. Дамско общество. • Дамско сърце. Градинско цвете с подобни на сърце цветове.
дамят само ед. Димят.
дан данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо. • Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата почит. • Плащам дан (на нещо). Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. Плащам дан на модата.
дан данът, дана, мн. данове, (два) дана, м. Спец. Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката. Като носител на първи дан той има черен пояс.
дан междум. 1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел. 2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.
данак мн. данаци, (два) данака, м. Диал. Теле, което е израсло достатъчно и е отбито. // същ. умал. даначе, мн. даначета, ср.
дангалак мн. дангалаци, м. Разг. Пренебр. Висок слаб човек.
дандания мн. дандании, ж. Разг. Голям шум, неразбория, глъчка, обикновено на публично място.
данни само мн. 1. Необходими за извод или решение сведения. По официални данни. 2. Свойства, качества, притежавани от някого, които позволяват успешната му изява. Гласови данни.
дано част. 1. За изразяване на желание. Дано успееш! 2. Съюз. Въвежда подчинено изречение за цел. Ще пътувам до там, дано го срещна.
дансинг мн. дансинги, (два) дансинга, м. Заведение или площадка в заведение за танцуване. На дансинга танцуваха няколко двойки.
дантела мн. дантели, ж. 1. Мрежеста лента с различни фигури, изплетена от конци, която се използва за украса на дрехи, завеси и др. Брюкселска дантела. 2. Ажурен плат с различни фигури. // прил. дантелен, дантелена, дантелено, мн. дантелени. Дантелена блуза.
Първа   <<  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10  >>  Последна