| Дума |
Описание |
| делта |
мн. делти, ж. Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него. |
| делтаплан |
мн. делтаплани, (два) делтаплана, м. Безмоторен летателен апарат с триъгълна повърхност и място под нея за управляващия, който се използва за летене след засилване до почти отвесна стена. |
| делтапланеризъм |
само ед. Вид спорт, свързан с умението за управление на делтаплан. |
| делтапланерист |
мн. делтапланеристи, м. Лице, което лети с делтаплан. |
| делувиален |
делувиална, делувиално, мн. делувиални, прил. Спец. Който се отнася до делувий. Делувиални почви. |
| делувий |
делувият, делувия, само ед., м. Земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по планинските склонове. |
| делфин |
само ед. Спец. В спорта - плувен стил, при който се гребе едновременно с ръцете надолу и назад. |
| делфин |
мн. делфини, (два) делфина, м. Морски бозайник от групата на китовете, с много добре развита централна нервна система. // прил. делфинов, делфинова, делфиново, мн. делфинови. |
| делфинариум |
мн. делфинариуми, (два) делфинариума, м. Голям аквариум с морска вода, снабден със зала за представления, в който се отглеждат и дресират делфини и други морски животни. |
| деля |
делиш, мин. св. делих, мин. прич. делил, несв. 1. Какво/кого. Правя на части, на дялове. Деля ябълките поравно между децата. 2. Кого. Поставям при различни условия, на различни места. Не бива да делиш близнаците. 3. Заедно с друг ползвам нещо. Делим с него една стая. 4. Преживявам, изживявам нещо с някого. Делим радости и скърби. 5. Извършвам математическо действие деление. 6. Служа за граница. Стара планина дели Северна и Южна България. 7. Отделям по време или по място. Само една стена ме делеше от него. От откриването ни делят само два часа. — деля се. 1. Ставам на дялове, на части. Тук реката се дели на два ръкава. 2. Мога да бъда разделен. Годината се дели на четири сезона. 3. Стоя настрана от някого, избягвам го. Не се дели от майка си нито за минута. 4. Спец. За клетка на организъм — размножавам се чрез разполовяване на ядрото и протоплазмата. |
| демагог |
мн. демагози, м. Лице, което си служи с демагогия. |
| демагогия |
само ед. 1. Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на користни цели. 2. Прен. Изопачаване на нещо, едностранчиво тълкуване, измама, лицемерие. |
| демагогствам |
демагогстваш, несв. Служа си с демагогия. |
| демагогствувам |
демагогствуваш, несв. Демагогствам. |
| демакиаж |
само ед. Сваляне, почистване на грим. Тоалетно мляко за демакиаж. |
| демаркационен |
демаркационна, демаркационно, мн. демаркационни, прил. Който установява, определя граница; разделителен, разграничителен. • Демаркационна линия. Линия, която служи за граница на спорни територии или за разграничаване на воюващите страни. |
| демаскирам |
демаскираш, несв. и св. 1. Снемам маскировката от нещо или някого. Демаскирам оръдие. 2. Разкривам истинския облик, същността на нещо или някого. |
| дембел |
мн. дембели, м. Разг. Човек, който не се труди; лентяй, безделник. |
| дембелин |
мн. дембели, м. Разг. Дембел. |
| демек |
част. Разг. Значи, тоест, сиреч. |
| деменция |
само ед. Спец. В медицината — упадък на интелекта поради заболяване на мозъка; слабоумие, оглупяване. Старческа деменция. |
| демилитаризация |
само ед. Политическа доктрина за ликвидиране на въоръжените сили и военното производство; разоръжаване. |
| демилитаризирам |
демилитаризираш, несв. и св.; какво. Извършвам демилитаризация. |
| демисезонен |
демисезонна, демисезонно, мн. демисезонни, прил. За облекло, което е пригодено за носене през пролетта и есента. Демисезонен костюм. |
| демобилизация |
мн. демобилизации, ж. 1. Освобождаване, разпускане на мобилизирани военни части. 2. Прен. Отпуснато, пасивно състояние; липса на желание за работа. |
| демобилизирам |
демобилизираш, несв. и св.; кого/какво. Извършвам демобилизация. След края на военните занятия ги демобилизираха. Неуспехът го демобилизира. |
| демограф |
мн. демографи, м. Специалист по демография. // прил. демографски, демографска, демографско, мн. демографски. Демографски изследвания. |
| демография |
само ед. Наука, която изучава населението, неговия състав и развитието му, както и движенията в определена територия. |
| демоде |
прил., неизм. Който е вън от актуалната мода; демодиран. Тая прическа е вече демоде. |
| демодирам се |
демодираш се, несв. и св. Преставам да бъда модерен, не съм на мода. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
