| Дума |
Описание |
| да |
част. 1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли? 2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми помогна! 3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание. Да не си дошъл толкова късно! 4. За изразяване на съмнение, несигурност. Да тръгвам ли? • Нека да. За образуване на повелително наклонение. Нека да влезе! • Да не би да. За изразяване на възможност, предположение. Да не би да е забравил за срещата ни? |
| даалия |
мн. даалии, м. 1. Истор. Член на размирническа мохамеданска орда по време на феодализма. 2. Диал. Планински жител в Родопите. |
| давам |
даваш, несв. и дам, св. 1. Какво, на кого/ какво. Поднасям нещо на някого, за да го вземе. Дадох парите на майка си. 2. Какво, на кого/какво. Предоставям за ползване. Давам стаята под наем. 3. Разг. Какво. Представям, излъчвам, показвам. Кой филм дават в киното днес? 4. Разг. На кого. Определям възраст. Колко години й даваш? 5. Позволявам, разрешавам нещо да се извърши. Не давам да го биете! 6. Разг. Продавам. Много скъпо давате доматите. 7. Разг. Определям или плащам някаква цена. Колко даваш за този апартамент? 8. Съобщавам, казвам. Дадох му адреса си. 9. Устройвам, уреждам, провеждам. Давам прием. 10. Пораждам, отделям, нося. Някои крави дават много мляко. Ябълката дава плод всяка година. 11. Възлагам, връчвам. Дадоха ни три задачи за домашна работа. 12. В съчетание със съществително име — действие според значението на съществителното. Давам отговор (отговарям). Давам съвет (съветвам). Давам подслон (подслонявам). 13. Жарг. За жена - приемам предложение за полов акт. |
| давилов |
давилова, давилово, мн. давилови, прил. • Давилови капки. Лекарство, което се използва при стомашни болки. |
| давление |
мн. давления, ср. Натиск, насилие върху нечия воля или убеждения. Под чуждо давление. |
| давност |
давността, само ед., ж. 1. Спец. Срок. след изтичане на който се губи или придобива някакво право. За престъпления срещу човечеството няма давност. 2. Отдалеченост по време на възникване или създаване на нещо. |
| давя |
давиш, мин. св. давих, мин. прич. давил, несв. 1. Кого\какво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. Натисна силно главата му под водата и започна да го дави. 2. Кого/какво. Стискам силно за гърлото, за да умъртвя; душа. Кучето давеше лисицата и не и позволяваше да се обърне. 3. Кого/какво. Причинявам затруднено дишане, задушавам. Тежкият дим я давеше. 4.Прен. Какво. Потискам някакво чувство или го надмогвам. Давеше скръбта си с алкохол и дълги разговори. — давя се. 1. Потъвам в течност и се задушавам от липсата на въздух. Попадна във водовъртеж и започна да се дави. 2. Не мога да поемам въздух, задушавам се. Давеше се от лютивия дим. 3. Разг. Не мога да дишам поради поемането на много храна наведнъж; задавям се. Бебето гълташе лакомо и се давеше. 4. Боричкам се, като притискам. Кучетата се давеха на двора. |
| даденост |
дадеността, мн. дaдености, ж. Това, което съществува, налично е; обективна действителност. Природни дадености. |
| дажба |
мн. дажби, ж. Определено количество от нещо, обикн. храна, което се отпуска по установени норми. Дневна дажба. // прил. дажбен, дажбена, дажбено, мн. дажбени. Дажбено хранене. |
| даждие |
мн. даждия, ср. Остар. Данък. |
| даже |
част. 1. За отделяне или подчертаване на думата, до която стои; дори. Даже и подарък ти донесох. 2. Съюз. Присъединява части на изречението или изречения с уточняващо значение. Търсих те, даже идвах у вас. Той пътува всеки ден, даже в най-големия студ. |
| дайджест |
мн. дайджести, (два) дайджеста, м. 1. Кратко изложение по някакъв въпрос. 2. Панорамно четиво, в което са събрани кратки съобщения с различен характер. |
| дайре |
мн. дайрета, ср. Ударен музикален инструмент от опъната върху дървен обръч кожа с металически пластини или звънчета отстрани. |
| дактил |
само ед. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение върху първата сричка. // прил. дактилен, дактилна, дактилно, мн. дактилни. Дактилна рима. // прил. дактиличен, дактилична, дактилично, мн. дактилични. |
| дактилология |
само ед. Спец. Водене на разговор чрез използване на ръчната азбука на глухонемите. |
| дактилоскопия |
само ед. Спец. Дял от криминалистиката, при който се използват методи за установяване на личността по отпечатъци от пръстите. |
| дал |
далът, дала, мн. далове, (два) дала, м. Диал. Клон на дърво. |
| далавера |
мн. далавери, ж. Разг. Непочтена, нечиста сделка. Занимава се с някакви тъмни далавери. |
| далай-лама |
мн. далай-лами, м. Върховен жрец и управител на Тибет. |
| далак |
мн. далаци, (два) далака, м. Орган, разположен в лявата част на коремната кухина, който е свързан с кръвоносната и лимфната система. // същ. умал. далаче, мн. далачета, ср. Агнешки далачета. |
| далеко |
нареч. Далече. • Бог високо, цар далеко. Употребява се при безизходни ситуации, когато няма възможност някой да помогне. |
| далекоглед |
мн. далекогледи, (два) далекогледа, м. Оптически уред за гледане на големи разстояния. Той насочи далекогледа към Луната. |
| далекоглед |
далекогледа, далекогледо, мн. далекогледи, прил. Който страда от далекогледство. |
| далекогледство |
само ед. Дефект на зрението, при който се виждат ясно отдалечени предмети, а не се различават близките обекти. |
| далекопровод |
мн. далекопроводи, (два) далекопровода, м. Мрежа за отвеждане на електрически ток на големи разстояния. // прил. далекопроводен, далекопроводна, далекопроводно, мн. далекопроводни. Далекопроводна мрежа. |
| далеч |
нареч. Далече. |
| далече |
нареч. 1. На голямо разстояние. Тя живее далече от нас. 2. Преди или след много време. Рожденият ми ден не е далече. 3. За означаване на липса на чувства, разбиране или намерение за нещо. Той е далече от големите идеи на епохата. 4. Много повече, в по-голяма степен. Той е далече по-добър лекар.
• Не виждам по-далече от носа си. Не прониквам в същността на нещата, ограничен съм.
• Не падам по-далече. Не се различавам съществено от някого, приличам си с него. • Отивам/стигам далече. 1. Преуспявам, напредвам. 2. Прекалявам с думи или дела. |
| далечен |
далечна, далечно, мн. далечни, прил. 1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел. 2. Който се простира на голямо разстояние. Далечен път. 3. Който е отделен с голям промеждутък от време. В далечни времена. 4. Който не е в близки роднински връзки. Далечен роднина. 5. Който е чужд на нещо, не мисли за него. |
| далечина |
само ед. Далечно място, далечно пространство. В далечината се издигаха планинските върхове. |
| дали |
част. 1. За изразяване на несигурност, колебание, съмнение. Дали ще я позная? 2. Съюз. Въвежда подчинени допълнителни или определителни изречения. Попитах го дали те е виждал. Въпросът дали ще дойда, е ненужен. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |