Български тълковен речник

Вече съдържа около 17000 думи.

Буква Ч - 392 думи

Дума Описание
ча-ча неизм. 1. Бърз латиноамерикански танц. 2. Музиката за такъв танц.
чавка мн. чавки, ж. Подобна на врана креслива птица с черни пера и светлосива шия.
чад чадът, чада, само ед., м. Остар. Задушлив дим, пушек.
чадо мн. чада, ср. 1. Чедо. 2. Обръщение на духовно лице към мирянин.
чадър мн. чадъри, (два) чадъра, м. 1. Предмет с полусферична форма от опънато платно за предпазване от дъжд или слънце. Плажен чадър. Сгъваем чадър. 2. Прен. Съвкупност от клони на дърво, които имат такава форма. Под огромния чадър на ореха. // същ. умал. чадърче, ми. чадърчета, ср. • Български(ят) чадър. Сигурно, изпитано оръжие, обикновено прикрито в друг предмет.
чаен чаена и чайна, чаено и чайно, мн. чаени и чайни, прил. 1. Който се отнася до чай.2. Който е предназначен за пиене чай. Чаена чаша. Чаена лъжичка. • Чайна роза. Роза с тъмнокремав цвят.
чай чаят, чая, мн. чайове и чаеве, (два) чая, м. 1.Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа. съдържащи кофеин, се приготвя ароматна гореща напитка. Плантации, засети с чай. 2. Само ад. Изсушени листа от това растение. 3. Топла напитка от листата на това растение. Пия чай с лимон. 4. Топла напитка, приготвена от изсушени растения; настойка, отвара. Липлов чай. Билков чай. 5. Прен. Време за пиене ка тази напитка. Ела за чая. 6. Прием, на който се поднася тази напитка.
чайка мн. чайки, ж. Водоплаваща птица с бяла окраска и къси крака, която живее по морското крайбрежие. Морска чайка.
чайна мн. чайни, ж. Питейно заведение, в което сервира чай. Китайска чайна.
чайник мн. чайници, (два) чайника, м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервирането им. Порцеланов чайник. Електрически чайник.
чак нареч. 1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината. 2. За подчертаване на степента, с която се проявява нещо. Чак толкова не мога да остана, най-много два дни. Чак великан не съм, но съм достатъчно висока.
чак част. Разг. За усилване, подчертаване; дори. Толкова те чаках, чак се уморих.
чакал мн. чакали, (два) чакала, м. Хищно диво животно от рода на кучето.
чакалня мн. чакални, ж. Специално помещение, в което чакат пътници или посетители. Чакалня в поликлиника. Гарова чакалня.
чакам чакаш, несв. 1. Какво/кого. Намирам се някъде, докато се появи някой или стане нещо, което знам предварително. Чакам влак. Чакам да се стъмни. 2. Какво. Надявам се на нещо, желая го, стремя се да го получа. Не чакам похвали за постъпката си. 3. Предполагам, че нещо ще се случи. След толкова горещи дни можем да чакаме бури. 4. Само в трето лице. Кого. Предстои ми, трябва да върша. Никой не знае какво го чака в бъдеще. 5. Като част. За означаване на несъгласие, закана, подкана и др.
чакъл само ед. Речни дребни камъни, които се използват за настилка или като строителен материал. // прил. чакълен.
чакълест чакълеста, чакълесто, мн. чакълести, прил. Който има много чакъл. Чакълесто речно корито.
чакърест чакъреста, чакъресто, мн. чакърести, прил. Диал. 1. За очи — със сив или пъстър цвят. 2. Който е с пъстри или сиви очи. 3. На който двете очи се различават по цвета си. Котката беше чакъреста — едното й око синьо, а другото жълто-зелено.
чалвам чалваш, несв. и чална, св. кого/какво. Диал. Удрям силно; первам.
чалга мн. чалги, ж. Чалгия.
чалгаджия мн. чалгаджии, м. Разг. Пренебр. Свирач, музикант.
чалгия мн. чалгии, ж. Разг. Пренебр. Музика, свирня; музикален инструмент.
чалма мн. чалми, ж. Дълъг тънък плат, който се увива около фес.
чална чалнеш, мин. св. чалнах, мин. прич. чалнал, св. — вж. чалвам.
чалнат чалната, чалнато, мн. чалнати, прил. Разг. Смахнат, побъркан.
чалъм мн. чалъми, (два) чалъма, м. Разг. 1. Само ед. Умение, тайно присъщо на нещо действие. Всяка работа си има чалъм. 2. Само мн. Превземки. • Продавам чалъм/чалъми. Разг. Старая се да се представя в положителна светлина.
чам чамът, чама, мн. чамове, (два) чама, м. 1. Иглолистно дърво. 2. Само ед. Дървен материал от такива дървета. // прил. чамов.
чампари само мн. Диал. Кръгли метални плочи, подобни на кастанети, които се удрят за ритъм при танц.
чан чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове.
чанта мн. чанти, ж. Торба от плат, кожа и др. с различен обем, която се използва за носене на различни неща. Дамска чанта. Лекарска чанта. Ученическа чанта.
Първа   <<  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10  >>  Последна