Български тълковен речник

Резулат-Търсене в речника за буква "Ч"


[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [Напред] [Последна]
Дума Описание
чалгаджия мн. чалгаджии, м. Разг. Пренебр. Свирач, музикант.
чак 1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината. 2. За подчертаване на степента, с която се проявява нещо. Чак толкова не мога да остана, най-много два дни. Чак великан не съм, но съм достатъчно висока.
чантаджия , мн. чантаджии, м. 1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник. 2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти.
чарлстон мн. чарлстони, (два) чaрлстона, м. 1. Много бърз негърски танц. 2. Музиката за такъв танц. Оркестърът свиреше чарлстон. 3. Остар. Вид панталон с разширени в долния си край крачоли. Обут в чарлстон.
чаршафосам , чаршафосаш, св. - вж. чаршафосвам.
част , часттa, мн. части, ж. 1. Къс, отделна единица от нещо цяло. Разделих ябълката на три части. 2. Съставен елемент на механизъм, организъм и др. Резервни части. Части на тялото. 3. Дял, подразделение на литературно, филмово, музикално или др. произведение. Концерт в три части. 4. Отделна войскова единица. Танкови части. Пехотни части. 5. Област от някаква дейност. Запознавам се с техническата част. • Части на речта. Спец. В граматиката - класове от думи, обединени по общо значение, грам
чатал мн. чатали, (два) чатaла, м. 1. Дървен прът, раздвоен в края си; разсоха. 2. Прен. Разг. Част от човешкото тяло - от кръста надолу.
чекия , мн. чекии, ж. Разг. Сгъваемо джобно ножче
чело , мн. чела, ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело.
чеп , чепът, чепа, мн. чепове, (два) чепа, м. 1. Чвор. 2. Дървена запушалка на бъчва или каца.
червендалест , червендалеста, червендалесто, мн. червендалести, прил. Разг. За човек - който е с пълно, червено лице.
червило , мн. червила, ср. Козметично средство за боядисване на устните, обикновено с червен цвят. Тя ползваше само червило с гланц.
чердже , мн. черджета, ср. Малка черга (в 1 знач.), обикн. за под.
чернило , мн. чернила, ср. 1. Черна наслойка. Изми чернилото от ръцете си. 2. Прен. Тежък живот, лошата, трудната страна на живота; тегло, зло.
черпак , мн. черпаци, (два) черпака, м. 1. Голяма готварска лъжица за сипване на храна. Сипа му пълен черпак супа. 2. Съд с форма на плитка чаша, с който се гребе и пие вода (обикн. от кладенец, извор и др.).
чертожничка , мн. чертожнички, ж. Жена чертожник.
честитка , мн. честитки, ж. 1. Поздравителна картичка. Изпращам честитка за празника. 2. Поздравителни думи.
четворка , мн. четворки, ж. 1. Цифрата на числото четири. 2. Оценка в училище или в университет за добра степен на усвояване на учебния материал. 3. Карта за игра с четири знака. 4. Превозно средство с номер четири. 5. Група от четири души, които извършват нещо заедно. Четворка за белот. 6. Нещо, съставено от четири предмета.
четец , мн. четци, м. 1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец. 2. Остар. Читател.
четириъгълник , мн. четириъгълници, (два) четириъгълника, м. Геометрична фигура, която има четири ъгъла.
чешит , мн. чешити, м. 1. Диал. Разг. Сорт, разновидност. Днес купих пък друг чешит череши. 2. Разг. Странен човек, особняк. Такъв чешит като него рядко се среща.
чийто , чиято, чието, мн. чиито, относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главното; на който, на когото. Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака. • Чийто и да е. Неопр. мест. Без значение чий, на всеки. Чиито и да са тия багажи, казвам ти, не можеш да ги пипаш!
чинен , чинна, чинно, мн. чинни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен. // нареч. чинно. Стоя чинно пред баща си.
чипкам , чипкаш, несв.; кого. Гальовно. Къпя в корито (малко дете, бебе). - чипкам се. Разг. Къпя се, като пляскам във водата.
числителен , числителна, числително, мн. числителни, прил. • Числително име/Числително. Спец. Част на речта, която показва количеството или поредността на предметите при броене. Числително бройно. Числително редно.
чистник , мн. чистници, м. Лице, което поддържа чистота.
читак , мн. читаци, м. Остар. Пренебр. Турчин.
чифтосам , чифтосаш, св. - вж. чифтосвам.
членски , членска, членско, мн. членски, прил. Който се отнася до член на организация. Членска маса. Членски внос.
човекоподобен , човекоподобна, човекоподобно, мн. човекоподобни, прил. Който прилича на човек. Човекоподобна маймуна.